Представете си, че работата ми е да продавам вафли. Хората знаят, че в магазина открай време се продават вафли и вафли идват да търсят. Обаче аз го спретвам по следния начин: закачам на стената огромен плакат на хилти ( де да знам, може пък на някого да му потрябва ), друг на Вяра, Надежда и Любов (щото това интересува целокупния български народ) и прочие неадекватности. В крайна сметка, единственото, което остава да напомня какво се продава тук, са три опаковки от вафли, търкалящи се някъде, където не е сигурно, че ще бъдат забелязани. А с посетителите говоря за всичко друго, но не и за вафли, даже не и за сладкарски изделия, въобще изключително много внимавам да не спомена нещо свързано с брашно, еле пък със захар. И ако някой случайно се осмели да попита: "Ама тук не се ли продаваха...