вторник, 10 май 2011 г.

Децата, които играели за пари

Под прозорците на дома на един възрастен човек се събирали да играят деца. Всяка вечер на полянката пред къщата те тичали и вдигали силен шум, което смущавало спокойствието му. Никакви молби и уговорки не помогнали да ги отдалечи от дома си. И един ден той измислил. Излязъл при децата и им казал: "Днес тичахте и викахте страхотно. Затова всеки от вас ще получи по един долар." Децата, разбира се, били неимоверно щастливи. Те правили това, което им доставя удоволствие, а в добавка получили и пари. На следващата вечер старецът отново излязъл при децата и им казал: "Днес вие пак бяхте чудесни в игрите, но при мен нещата не са толкова добре като вчера и мога да ви дам само по петдесет цента." Децата взели парите, но ентусиазмът им спаднал. На следващия ден били далеч по-тихи и вяли. Този път стопанинът на къщата им дал по двадесет цента и казал: "Елате пак утре, ще мога да ви дам по пет цента." "Как ли пък не! - възмутили се децата. - Да тичаме и да викаме за нищо и никакви пет цента!" И отишли да си търсят друга площадка за игра.

Това е история за вътрешната и външната мотивация. Старецът е понижил вътрешната мотивация на децата(собствените им емоции, желанието да играят и да шумят), превеждайки я във външна (пари), а след това е отнел и нея. Тази ситуация често се среща в бизнеса. Ръководителите залагат най-вече на външната мотивация, а печалбите не винаги растат. И когато спаднат, ръководството е принудено да отменя или значително да съкращава външните стимули. В такъв момент фирмата губи част от служителите си или продуктивността им спада значително. Затова е разумно да се поддържа баланс между вътрешната и външната мотивация.

Ибрахим Цветков

0 коментара:

Публикуване на коментар