Парата прави човека юнак, прочут и тавминджия

Тия дни при Рая мернах въпроса "Може ли парите да са част от оценката за даден човек като цяло?" и понеже ми попадна тая приказка, която има макар и индиректно отношение към него, реших да я споделя. Още повече си е вярна според мен. :)

В старо време имало един касапин в Стамбул, който продавал месо без кантар. Кой колкото поискал, той му отсичал без да мери. И като претеглели клиентите после, винаги излизало точно.

Прочул се касапинът с това чак до царя. На владетеля му станало любопитно и решил да се убеди с очите си. Отишъл при касапина и поискал ока и сто драма месо. Тоя му отсякъл без да мери, както винаги. Царят си го премерил, излязло точно.

Хитър бил тоя цар, сетил се откъде му е на касапина тавминджилъка*. Извикал го в двореца и поискал касапинът да му даде назаем хиляда жълтици, които ще му върне след определен срок с лихва. Касапинът нямало какво да мисли, цар е това, извадил кесията си и отброил хиляда жълтици. Това били всичките му пари. Върнал се в дюкяна си и от този момент си загубил тавминджилъка. Започнал да реже на кой повече, на кой по-малко, но никому точно. Ходил и царят. Като премерил после месото, повече му излязло. Тогава царят си рекъл: "Парата прави човека юнак, прочут и тавминджия!"

Като изтекъл срока на заема, касапинът отишъл в двореца да си прибере парите. Като ги пуснал в кесията и я сложил в пояса, започнал пак да сече точно както преди.

--------------

* - Тавминджилък е умението да познаваш, като в случая, отнесено към работата означава точност, прецизност, професионализъм; а тавминджия, пак отнесено към този случай, можем да кажем, че е познавач. Иначе, в буквален смисъл става въпрос за гадателска дарба.

--------------

народна приказка