Професионалист

Петров пристигнал във вторник на съвещание. Там му извадили мозъка, разсипали го по чинийки и започнали да го консумират, примлясквайки и въобще всячески изразявайки одобрение. Директорът на Петров, Недозайцев, предвидливо раздал на присъстващите десертни лъжички и се почнало.

-Колеги, - тържествено казала Морковова - пред нашата организация изникна мащабна задача. При нас постъпи за реализация проект, в рамките на който от нас се изисква да изобразим няколко червени линии. Готови ли сте за такова предизвикателство?

-Разбира се - потвърдил Недозайцев. Като директор той винаги бил готов да се ангажира с проблем, който в последствие да решава някой друг от колектива. Но той също уточнил: - Можем да го направим, нали?

Началникът на отдела по рисуване бързо кимнал:

-Разбира се, разбира се! Ето тук седи нашият Петров. Той е най-добрият ни специалист в рисуването на червени линии. Затова го поканихме на съвещанието,  да сподели своето компетентно мнение.

-Много ми е приятно - казал Морковова. - Мен всички ме познавате, а това е Леночка, нашият специалист по дизайн.

Леночка почервеняла до петите и смутено се усмихнала. Тя съвсем наскоро била завършила Икономическия и имала към дизайна точно толкова отношение, колкото патицата към проектиране на дирижабли.

-Та, ето какво! - продължила Морковова. - От нас се иска да нарисуваме седем червени линии. Всички те трябва да са строго перпендикулярни. Освен това някои трябва да са със зелен цвят, а някои прозрачни. Как смятате, това реално ли е?

-Не- отговорил Петров.

-Нека не бързаме с отговорите - смръщил се началникът на отдела "Рисуване". - Задачата е поставена и трябва да търсим начин да я решим. Вие сте професионалист, Петров. Не ни давайте повод да мислим, че не сте!

-Виждате ли, - започнал да обяснява Петров - терминът "червена линия" по подразбиране означава, че цветът на линията е червен. Да нарисуваш червена линия със зелен цвят, не че е напълно невъзможно, но е много близко до невъзможното ...

-А какво значи "невъзможно"? - скръцнал със зъби отново началникът на отдел "Рисуване".

-Аз просто обрисувах ситуацията. Възможно е, доколкото има хора страдащи от далтонизъм, за които цветът на линията би бил без значение, но аз не вярвам целевата ви аудитория да се състои изключително от такива хора.

-Т.е. по принцип е възможно, правилно ли ви разбрахме, Петров? - попитала Морковова.

Петров осъзнал, че е прекалил с образността.

-По-просто казано, такава линия може да се нарисува с произволен цвят. Но за да се получи червена линия трябва да се използва единствено червен цвят.

-Петров, не ни обърквайте, моля! Току-що казахте, че е възможно.

Петров мълчаливо проклел приказливостта си.

-Не, може би не сте ме разбрали. Казах, че в някои крайно редки случаи цветът на линията може да няма значение, но това отново не я прави червена. Разбирате ли, няма да е червена! Тя ще е зелена! А на вас ви трябва червена.

Настъпило кратко мълчание, в което се чувало единствено тихото, приглушено свистене на синуси.

-А какво ще се получи, - осенен от идея възкликнал Недозайцев - ако ги нарисуваме със син цвят?

-Нищо - поклатил глава Петров. - Тогава ще са сини, т.е. отново няма да са червени.

Отново настъпило мълчание ... Този път го прекъснал самият Петров:

-А също така не разбрах, какво имате предвид, като казвате "линии с прозрачен цвят"?

Морковова го погледнала снизходително като добра учителка изоставащ ученик.

-Как да Ви обясня?.. Петров, нима не знаете какво е "прозрачен"?

-Знам.

-Какво е "червена линия" надявам се също не се налага да Ви обяснявам?

-Не, не е необходимо.

-Това е всичко. Нарисувайте ни червени линии с прозрачен цвят!

Петров замрял за секунда, обмисляйки ситуацията.

-И как трябва да изглежда резултата? Бъдете добри, опишете ми, моля! Как си го представяте?

-Петро-о-ов! - началникът на отдела по рисуване бил все по-затруднен да се вмести в рамките на добрия тон. - Хайде да не ставаме ... Тук да не е детска градина?! Кой е специалист по червените линии в крайна сметка - Морковова или Вие?

-Аз просто се опитвам да изясня  детайлите на заданието ...

-Какво още има да изяснявате, - изнервил се и Недозайцев - червена линия знаете какво е, знаете и какво е "прозрачен"! Да не се впускаме в непродуктивни спорове. Задачата е поставена точно и ясно. Ако имате конкретни въпроси, питайте.

-Вие сте професионалист - отново натъртил началникът на отдел "Рисуване".

-Добре - предал се Петров. - Бог да е с тях, с цветовете! Има още нещо обаче - перпендикулярността ...

-Да - отзовала се Морковова - седем линии строго перпендикулярни.

-Перпендикулярни на какво?

Морковова започнала да рови в документацията.

-Е-е-е, на какво ..., ами на всичко. Помежду си. Или както там ... Аз не знам. Мислех, че вие знаете какви биват перпендикулярните линии.

-Разбира се, че знае - размахал ръце началникът на отдел "Рисуване". - Какви сме ние тук - професионалисти или непрофесионалисти?!

-Перпендикулярни помежду си могат да бъдат две линии - търпеливо обяснил Петров. - Всичките седем - не. Това е геометрия, 6 клас.

Морковова тръснала глава, прогонвайки зашеметения призрак на отдавна забравеното училищно образование. Недозайцев ударил по масата:

-Петров, хайде без тия: "6 клас, 6 клас"! Да бъдем взаимно вежливи, без намеци и прикрити обиди, и да поддържаме конструктивен диалог. Тук не сме се събрали идиоти!

-Не сме - като ехо се обадил началникът на отдел "Рисуване".

-Добре, - въздъхнал Петров и хванал химикалката - нека ви нарисувам. Това е линия, нали?

Морковова кимнала утвърдително.

-А това е друга, нали, перпендикулярна на първата?

-Ами-и-и ...

-Да, перпендикулярна е.

-Ето, виждате ли! - радостно възкликнала Морковова.

-Почакайте, това не е всичко. Сега рисуваме трета. Тя е перпендикулярна на първата, нали?

Шефовете замислено потънали в мълчание, а Петров си отговорил сам:

-Да, перпендикулярна е на първата, но не и на втората. Тя е успоредна на нея!

Отново настъпило мълчание. После Морковова се надигнала, застанала зад стола на Петров и се вторачила в рисунката през рамото му.

-А-хм! - прокашляла се нервно тя. - Навярно да ... Може ли аз да опитам?

Петров и подал химикалката и тя прокарала няколко колебливи линии:

-А ако го направим така?

-Това се нарича триъгълник - въздъхнал Петров. - И  линиите, освен че не са перпендикулярни, са три, а не седем.

Морковова се нацупила.

-А защо са сини? - настръхнал Недозайцев.

-Да, защо? - откликнало ехото на началника на отдел "Рисуване". - Сам се канех да попитам.

Петров започнал да мига на парцали.

-Защото химикалката ми е синя. Просто за демонстрация ...

-Хм, може би в това е проблема - нетърпеливо го прекъснал Недозайцев с тона на човек, който току-що е проумял сложна концепция и бърза да го сподели с останалите, докато мисълта не му е убягнала. - Линиите ви са сини. Нарисувайте червени и да видим какво ще се получи тогава!

-Ще се получи същото - уверил го Петров.

-Как така същото? - възмутил се Недозайцев. - Как можете да го твърдите, като даже не сте опитали? Нарисувайте червени и ще видим.

-Нямам червена химикалка, - признал Петров - но съм абсолютно ...

-И защо не се подготвихте? Знаехте, че ще има съвещание - смъмрил го началникът на отдел "Рисуване".

Петров изпаднал в отчаяние:

-Но аз мога напълно да ви гарантирам, че с червена химикалка ще се получи съвсем същото.

-А в началото говорехте точно обратното, - заинатил се Недозайцев - че червените линии трябва да се рисуват с червен цвят!

Тук внезапно го спасила Леночка, която с интерес изучавала рисунката му от мястото си:

-На мен ми се струва, че разбирам ... Вие в момента не говорите за цвета, а за пер-пер-каквото беше там.

-За перпендикулярността на линиите, да - погледнал я с благодарност Петров. - Тя въобще не е свързана с цвета.

-Вие окончателно ме объркахте! - ударил по масата отново Недозайцев. - С какво в крайна сметка имаме проблем - с цвета или с перпендикулярността?

Морковова също поклатила объркано глава.

-И с двете - тихо промълвил Петров.

-Продължавам да не разбирам - произнесъл Недозайцев, вторачен в преплетените си пръсти. - Трябват ни всичко на всичко седем червени линии. Разбирам да бяха двадесет ... А то само седем! Клиентът ни иска седем перпендикулярни линии. Така ли е? Така е. И началникът на отдела не вижда проблем ...

Това било посрещнато с утвърдително кимване.

-Е, какво в крайна сметка ни пречи да изпълним задачата?

-Геометрията - за пореден път въздъхнал Петров.

-А Вие не и обръщайте внимание! - благосклонно се произнесла Морковова.

Петров замълчал, събирайки мислите си. В мозъка му избухвали ярки метафори, чрез които да доведе до съзнанието на околните сюреализма на случващото се, но всички те, облечени в думи, неизменно започвали с "Мамка му!", което е съвършено неуместно в рамките на деловата беседа.

Изнервен да чака отговор, Недозайцев го подканил:

-Петров, отговорете просто, можете ли да изпълните заданието или не? Разбирам, че сте тесен специалист и не сте в състояние да видите общата картина ... Но това е толкова просто, да нарисувате някакви седем линии. Седим вече два часа и се занимаваме с някаква глупост!

-И само критикувате: "Невъзможно, невъзможно!" Да бяхте предложили свое решение, защото да критикува всеки глупак може, моля за извинение! А Вие сте професионалист.

Петров рухнал:

-Добре, ще ви нарисувам две червени, гарантирано перпендикулярни линии, а останалите - прозрачни. Те няма да се виждат, но ще са там. Става ли?

-Става ли? - обърнала се от своя страна Морковова към Леночка. - Става!

-И поне една двойка зелени - допълнила Леночка. - Имам и още един въпрос ...

-Да? - с мъртвешки глас откликнал Петров.

-Може ли поне една линия да е с формата на котенце? - оживила се Леночка.

-На котенце? - втрещил се Петров.

-Да, нашите потребители обичат животинки. Би било чудесно!

-Не! - отказал Петров.

-Но защо?

-Аз, разбира се, мога да ви нарисувам котка, но тя няма да е линия. Котката и линията са различни неща.

-Котенце, - уточнила Морковова - не котка. Едно такова мъничко, симпатично ...

-Все едно, не! 

-Съвсем не ли? - разстроила се Леночка. 

-Петров, Вие даже не слушате докрая, а бързате да кажете "не" - раздразнил се Недозайцев.

-Схванах идеята, - казал Петров, без да вдига очи от масата - но да се нарисува линия във формата на котка е невъзможно.

-Е, добре тогава - съгласила се Леночка. - А птичка дали ще се получи?

Петров я погледнал, без да промълви нито дума.

-Добре, добре, разбрах - примирила се тя.

Недозайцев тропнал за пореден път по масата:

-Последно? На какво се спираме?

-Седем линии - две червени, две зелени, останалите с прозрачен цвят - изрецитирала Морковова. - Правилно разбрах, нали?

-Да - потвърдил началникът на отдел "Рисуване" преди Петров да успее да си отвори устата.

Недозайцев кимнал удовлетворено:

-Е, какво тогава, колеги? Разотиваме се? Други въпроси има ли?

-А! - спомнила си Леночка. - Ние имаме още едно червено балонче. Можете ли да го надуете?

-Да, нека го обсъдим веднага, за да не се налага да се събираме втори път - кимнала Морковова.

-Можем ли, Петров? - отправил му питащ поглед Недозайцев.

-А балонът какво общо има? - тъпо ги погледнал Петров.

-Ами червен е - пояснила Леночка.

-Петров, можете ли или не можете? Достатъчно време загубихме вече - пак започнал да нервничи Недозайцев.

-По принцип мога ... - внимателно започнал Петров.

-Добре, - прекъснал го Недозайцев - идете при тях и го надуйте. Ако трябва, ще Ви дадем и командировъчни. Чудесно! Работихме продуктивно и най-накрая можем да приключим. Благодаря на всички и довиждане!

Петров примигнал няколко пъти, за да се върне в обективната реалност, надигнал се неуверено и тръгнал залитайки към изхода. Там го догонила Леночка.

-А като дойдете да надуете балончето, дали ще може да е във формата на котенце? - изчервила се тя.

-Мога - прошепнал Петров. - Аз мога абсолютно всичко! Аз съм професионалист!