Еленът Рудолф - рожба на рекламата

Имената на елените, които управлява Дядо Коледа, се появили за пръв път през 1823 г., когато била написана песента "Нощта преди Рождество". В нея той се обръща към тях по име:

"Now! Dasher, now! Dancer, now! Prancer, and Vixen!
On! Comet, on! Cupid, on! Dunder and Blixem!
To the top of the porch! to the top of the wall!
Now dash away! dash away! dash away all!"

Както се вижда, в песничката елените са осем и между тях отсъства Рудолф.

Той се появил след век, през 1939 г., когато един от големите универсални магазини на Чикаго, Montgomery Ward, се готвел за коледна рекламна акция. Решили да изготвят цветни брошури със забавни истории и реклами на магазина. Копирайтърът Робърт Мей получил задачата да напише текст със съответното съдържание. Тогава Мей създал образа на елена Рудолф, който има голям, червен, светещ нос. Заради носа му другите елени странели от него. Но веднъж Рудолф помогнал на Дядо Коледа да намери пътя в тъмнината точно със светещия си нос. Така подаръците били доставени навреме и Коледата "спасена". Фактически, Мей пресъздал историята на собственото си детство. Той също имал проблем в общуването със съучениците си. Макар и да е трудно за вярване към днешна дата, поръчителите останали недоволни от историята и дълго отказвали да я публикуват. Но нямало никаква причина да съжаляват, че отстъпили в крайна сметка - в нея година бил разграбен петстотин хиляден тираж. В последствие тиражите станали многомилионни. Популярността на елена с червения нос нараснала още повече през 1949, когато приятелят (по други версии роднина) на Мей, Джони Маркс, написал музика към историята, която била в стихове, и песента била изпълнена от певицата Джин Отри. В следващите години историята била преведена на 24 езика, а от средата на 60-те американските телевизии започнали традиционно да излъчват игрални и анимационни филми за Рудолф.

Read more »

Ако още не сте изтеглили ряпата, търсете си "мишка"!

Read more »

Каква бира пият учените?

В края на миналата седмица като се присетих  за Нилс Бор, ми попадна и тази история ...

В края на посещението му в СССР през 1961-ва, когато го изпращали(от текста не става напълно ясно на авто- или на аерогарата), се оказало, че отпътуването за Копенхаген ще е с няколко часа закъснение. Групата на изпращачите започнала неусетно да се топи. И в някакъв момент се оказало, че са останали да му правят компания само кандидат на науките и студент. За да уплътнят времето, отишли да пият бира. Тогава го попитали каква бира пият в Дания.

- Даже не можете да си представите колко сериозен въпрос задавате - отвърнал той. - Работата е там, че естествените науки в Дания се финансират от пивоварна "Карлсберг". Затова всички, които работят в нашата сфера, поддържат своите благодетели и пият "Карлсберг". На свой ред, друга пивоварна - "Туборг", поддържа хуманитарните и съответно те пият само нея.

- А как Ви се струва нашата бира? - попитали руските физици.

- Важното е, че не е "Туборг"! - отвърнал Бор.

През 1970-та "Карлсберг" поглъща "Туборг" и какво се е случило със спонсорирането на науките от тяхна страна не знам. Но това, заради което ви разказвам тази история, е че се опитах да си представя как нашите естественици пият тенденциозно "Каменица"(примерно), а хуманитарните - "Шуменско"(да речем) ... и не успях. Ами те да не са някакви футболисти?! Или греша? :)

Източник на историята: "Педагозите също се шегуват"

Read more »

Добре свършена работа

Един господар изпратил слугата си на пазар с много поръчки. Слугата се върнал, но бил забравил да свърши нещо дребно. Господарят се разгневил, дълго му се карал и накрая назидателно заключил:

- Добрият слуга не само върши това, което му е поръчано. Той се досеща и за онова, което господарят му може да е искал, но да е забравил да каже и върши и него!

На следващия ден господарят се разболял и пратил слугата за доктор. Слугата тръгнал и не се върнал целия ден, а чак вечерта.

- Какво правиш, за Бога? - изпъшкал господарят. - Доведе ли лекаря?

- Господарю, постъпих така, както ми нареди вчера - отвърнал слугата. - Доведох не само лекаря, а и всички, които може да ти потрябват, ако не успее да те излекува - нотариус, за да си напишеш завещанието; свещеник да те изповяда; оплаквачки; дърводелец да ти вземе мярка за ковчег; гробари и каменоделец за надгробната плоча.

Read more »

Чуден маркетинг

Представете си, че работата ми е да продавам вафли. Хората знаят, че в магазина открай време се продават вафли и вафли идват да търсят. Обаче аз го спретвам по следния начин: закачам на стената огромен плакат на хилти ( де да знам, може пък на някого да му потрябва ), друг на Вяра, Надежда и Любов (щото това интересува целокупния български народ) и прочие неадекватности. В крайна сметка, единственото, което остава да напомня какво се продава тук, са три опаковки от вафли, търкалящи се някъде, където не е сигурно, че ще бъдат забелязани. А с посетителите говоря за всичко друго, но не и за вафли, даже не и за сладкарски изделия,  въобще изключително много внимавам да не спомена нещо свързано с брашно, еле пък със захар. И ако някой случайно се осмели да попита: "Ама тук не се ли продаваха вафли?", аз му отговарям: "Да бе, вафли се продават. Чакай да ти разкажа един виц!" И започвам нескончаема серия вицове (но не "един отишъл да си купи вафла"), при положение, че покрай магазина почти всички разказват вицове, без да им е работа и съответно да целят да ти продават каквото и да било. Просто на повечето наоколо толкова им се разказват вицове, че почти не са останали такива, на които да им се слушат.

И ... ей така си продавам вафлите.

Аз, всъщност, никакви вафли не продавам, но много ми се ще някой да ми обясни промисъла в такъв маркетинг, защото съм в дълбоко недоумение. :)

Read more »