10:00
Gloxy-Floxy
Докато московчаните носеха сандъците и кутиите, аз се вглеждах във всекиго, за да преценя кой колко струва и на какво място би могъл да бъде използван най-пълноценно. Най-големият талант на произволен началник се състои именно в това, да определи силните и слабите страни на всеки от подчинените си, за да използва първите и да остави недокоснати вторите. Дългият опит в управлението на голям щат работници ме научи, че хора съвсем бездарни и за нищо неспособни по света има твърде малко. За всеки човек може да бъде намерено подходящо занимание. Когато някой в нашия клуб се оплаква от непригодността на лакея, сервитьора или камериерката, аз си казвам наум:"Ех, гълъбче, лош иконом си ти". При мен с времето всички слуги стават добри. Трябва всеки да обича работата си, в това е и цялата тайна. Готвачът да обича готвенето, камериерката - да прави от безпорядъка порядък, конярят - конете, градинарят - растенията.
Висшето изкуство на истинския иконом е да вникне дълбоко в човека, да разбере какво обича и колкото и да е странно, повечето хора представа си нямат за дарованията си. Понякога се налага да опиташ и едно, и друго преди да напипаш нишката.
И въпросът не е само в работата, макар че тя е важна, разбира се. Когато човек върши нещо любимо, той е доволен и щастлив, а когато всички слуги в дома са спокойни, радостни и приветливи, от това създава специфична обстановка или както сега казват - атмосфера.
Трябва непременно да се награждават и поощряват подчинените, но в мярка - не просто за добросъвестно изпълнение на задълженията, а за особено старание. Да се наказват също трябва, но само справедливо. При това следва разбираемо да се обясни от какво произтича наказанието и то в никой случай не бива да е унизително. Още веднъж повтарям - ако подчинените не се справят с работата, виновен за това е началникът. Аз имам в Дома на Фонтаните четиридесет и двама души, в Царския четиринадесет и в Крим още двадесет и три. И всеки от тях е на мястото си, можете да ми вярвате. Самият Пантелей Кузмич, икономът на негово височество великият княз Михаил Михайлович - старши, неведнъж ми е казвал:"Вие, Афанасий Степанович, сте истински психолог." И не се колебаеше да ми иска съвет в особено трудни случаи. Например, миналата година в Гатчинския дворец при него попаднал на щат един младши лакей, думи не стигат да опишеш колко некадърен. Измъчи се с него Пантелей Кузмич и ме помоли да видя не мога ли да направя нещо. "Че е дърво, дърво е, - казва - но ми е жал да го изгоня." Аз взех момъка, прищя ми се да блесна. В столовата се оказа негоден, в гардеробната също, а в кухнята още повече. Както казва народа - костелив орех. Един път го виждам на двора, през парче от стъкло гледа слънцето. Стана ми любопитно и спрях, за да го наблюдавам. А той с това стъкълце се отнасяше все едно е брилянт безценен. Ту дъхне отгоре му, ту с ръкав го потрие. И ме осени идея. Поръчах му да изчисти прозорците вкъщи. И какво мислите? Засияха стъклата като планински кристал. И да се прогонва момчето се оказа излишно, защото от сутрин до вечер полираше стъкло след стъкло. Сега е най-добрият мияч на прозорци в цял Петербург. За него домоуправителите при Пантелей Кузмич на опашка се редят да се записват. Ето какво значи човек да намери призванието си.
из "Коронация" на Борис Акунин
Висшето изкуство на истинския иконом е да вникне дълбоко в човека, да разбере какво обича и колкото и да е странно, повечето хора представа си нямат за дарованията си. Понякога се налага да опиташ и едно, и друго преди да напипаш нишката.
И въпросът не е само в работата, макар че тя е важна, разбира се. Когато човек върши нещо любимо, той е доволен и щастлив, а когато всички слуги в дома са спокойни, радостни и приветливи, от това създава специфична обстановка или както сега казват - атмосфера.
Трябва непременно да се награждават и поощряват подчинените, но в мярка - не просто за добросъвестно изпълнение на задълженията, а за особено старание. Да се наказват също трябва, но само справедливо. При това следва разбираемо да се обясни от какво произтича наказанието и то в никой случай не бива да е унизително. Още веднъж повтарям - ако подчинените не се справят с работата, виновен за това е началникът. Аз имам в Дома на Фонтаните четиридесет и двама души, в Царския четиринадесет и в Крим още двадесет и три. И всеки от тях е на мястото си, можете да ми вярвате. Самият Пантелей Кузмич, икономът на негово височество великият княз Михаил Михайлович - старши, неведнъж ми е казвал:"Вие, Афанасий Степанович, сте истински психолог." И не се колебаеше да ми иска съвет в особено трудни случаи. Например, миналата година в Гатчинския дворец при него попаднал на щат един младши лакей, думи не стигат да опишеш колко некадърен. Измъчи се с него Пантелей Кузмич и ме помоли да видя не мога ли да направя нещо. "Че е дърво, дърво е, - казва - но ми е жал да го изгоня." Аз взех момъка, прищя ми се да блесна. В столовата се оказа негоден, в гардеробната също, а в кухнята още повече. Както казва народа - костелив орех. Един път го виждам на двора, през парче от стъкло гледа слънцето. Стана ми любопитно и спрях, за да го наблюдавам. А той с това стъкълце се отнасяше все едно е брилянт безценен. Ту дъхне отгоре му, ту с ръкав го потрие. И ме осени идея. Поръчах му да изчисти прозорците вкъщи. И какво мислите? Засияха стъклата като планински кристал. И да се прогонва момчето се оказа излишно, защото от сутрин до вечер полираше стъкло след стъкло. Сега е най-добрият мияч на прозорци в цял Петербург. За него домоуправителите при Пантелей Кузмич на опашка се редят да се записват. Ето какво значи човек да намери призванието си.
из "Коронация" на Борис Акунин
