Не бях гледала толкова смехотворно-реално нещо! На първото гледане се смях с глас. На второто по-скоро ми се ревеше ... Да му се не видят и бисквитките, и "бисквитките"! :)
Безразличие към резултата
-Учителю, имам едно притеснение. Забелязах: често, когато продавам нещо, за мен не е важно ще купи ли клиентът стоката или не. Изпитвам удоволствие от процеса на търговията и именно това удоволствие е най-важното за мен.
Цитати и афоризми за лична ефективност
Има само един начин да свършите голяма работа - да я обикнете. Ако не сте достигнали до това, изчакайте, не се хвърляйте в дела. Както и с всичко друго, интересната работа ще Ви подскаже собственото Ви сърце. Стив Джобс
Приказка за маркетолозите и палмата
На една палма живеели маркетолози. Веднъж един маркетолог случайно паднал от палмата. Вторият маркетолог паднал от палмата, за да разбере защо паднал първият. Третият маркетолог паднал от палмата, защото видял възможност за периодично падане от палми и решил да я изследва.
Да продадеш умряло магаре
След един месец селянинът срещнал Мойша: -Какво стана с умрялото магаре? -Разиграх го на лотария, както и казах. Продадох петстотин лотарийни билета по два долара и в крайна сметка имам печалба от 898 $. -Но как?! Никой ли не протестира? -Само един младеж. Този, който го спечели. Много се разгневи, но ... просто му върнах неговите два долара.
Притча за трикракото пиле
Гениалната идея не винаги е залог за успешен бизнес. По път, пресичащ селска местност, с 80 км/ч преминавал автомобил. Водачът забелязал, че редом с колата тича пиле. Увеличил скоростта на 90 км/ч, пилето също затичало по-бързо. Шофьорът качил скоростта на 100 км/ч, пилето отново го настигнало. Тогава той се вгледал внимателно: пилето било трикрако. То изпреварило и завило по първата пресечка на пътя.
Показват се публикациите с етикет целенасоченост. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет целенасоченост. Показване на всички публикации
събота, 4 февруари 2012 г.
сряда, 29 юни 2011 г.
Кучето, което ходело по водата
8:24
Gloxy-Floxy
Човек за пръв път взел кучето, което отглеждал, със себе си на лов. Скоро прострелял патица и тя паднала в езерото. Кучето притичало по водата и донесло патицата. Ловецът бил удивен. Прострелял втора патица и отново се повторило същото.
На следващия ден човекът поканил съседа си да ловуват заедно. Всеки път, когато някой от тях уцелел, кучето тичало по водата и донасяло дивеча. И двамата ловци мълчели, докато най-накрая стопанинът на кучето не издържал:
-Да забелязваш нещо особено в поведението на кучето ми?
Съседът замислено потрил брада:
-Да, разбрах каква е работата. То просто не умее да плува.
Антъни де Мело "Молитвата на жабата"
На следващия ден човекът поканил съседа си да ловуват заедно. Всеки път, когато някой от тях уцелел, кучето тичало по водата и донасяло дивеча. И двамата ловци мълчели, докато най-накрая стопанинът на кучето не издържал:
-Да забелязваш нещо особено в поведението на кучето ми?
Съседът замислено потрил брада:
-Да, разбрах каква е работата. То просто не умее да плува.
Антъни де Мело "Молитвата на жабата"
четвъртък, 23 юни 2011 г.
Притча за победата
10:01
Gloxy-Floxy
В тъмната нощ царят предвождал воините си в поход. Пътят бил дълъг и труден. Воините губели сила, а и в непрогледна нощ и страхът е по-силен. Започнали да роптаят, но царят сурово наредил да продължат напред без забавяне и отмора. На зазоряване извършили изненадваща атака и поразили врага.
След битката царят ги попитал, в кой момент от нея са победили. "Когато нападнахме" - радостно възкликвали едни. "Когато хвърлихме копията" - твърдели други. "Когато опънахме лъковете" - отговаряли трети.
-Не, - казал царят накрая - победихме още през нощта, когато надмогнахме страха и слабостта си!
След битката царят ги попитал, в кой момент от нея са победили. "Когато нападнахме" - радостно възкликвали едни. "Когато хвърлихме копията" - твърдели други. "Когато опънахме лъковете" - отговаряли трети.
-Не, - казал царят накрая - победихме още през нощта, когато надмогнахме страха и слабостта си!
петък, 10 юни 2011 г.
Успех
9:19
Gloxy-Floxy
И видял Вятър от Планините мускулест, загорял мъж с набедрена препаска, който се изкачвал нагоре и носел на плещите си огромен камък. Пот струяла от лицето, гърба и гърдите му. По всичко личало, че каквото и да му струва, той възнамерява да изпълни делото си докрай.
-Кой си ти? - попитал Вятър от Планините.
-Аз съм успехът - отвърнал мъжът и спрял.
-Ето! Ако нещо не ми достига в живота, това си ти, но постоянно ми се изплъзваш и се предлагаш на другите.
-Аз не се изплъзвам. Винаги съм пред теб, но ти много често, на една крачка от срещата ни, спираш и се обръщаш назад.
Той поставил камъка на земята, но продължил да го придържа.
-Кога е било това?
-Спомни си колко пъти си си казвал: "Направих всичко възможно, но нищо не се получи".
-Прав си, действително казвам така, когато съм се стремил към нещо, полагайки, както ми се струва, всевъзможни усилия, но така и не съм постигнал успех.
-И какво се случва после?
-После, естествено, изоставям намерението си и се връщам назад.
-Колко жалко!
-Защо?
-Защото на практика ти е оставало да направиш само една крачка, за да се срещнеш с мен.
-Не е възможно. Преди да изоставя намерението си, аз действително съм направил всичко, което мога, за да успея.
-Прав си, направил си всичко, освен последното.
-Какво е то?
-Работата е там, че когато човек почти ме достига, преди срещата с мен му се дава едно последно изпитание.
-Какво?
-Изпраща му се чувството, че е претърпял неуспех. Но това е само усещане, а в действителност му остава само да протегне ръка и да достигне успеха.
-Така ли? Колко жалко, че не знаех това преди, защото аз наистина изоставям намеренията си точно в такъв момент.
-Затова помни - изпиташ ли чувство на поражение, успехът е право пред теб. Трябва само да не се предаваш и да направиш последно усилие, последната крачка към твоята цел.
-Благодаря ти за мъдрия и добър съвет!
-Как мислиш, какво ще се случи, ако пусна този камък сега? - попитал мъжът и показал камъка, който носел и в момента бил подпрял с крак.
-Ще се търкулне надолу по наклона.
-А какво ще се случи, ако го занеса до върха и тогава го пусна на земята?
-Ще остане да лежи там.
-Затова помни - незавършеният път изглежда като поражение. Винаги достигай до края.
И мъжът отново качил камъкът на раменете си и продължил към върха на планината.
Владимир Лермонтов "Библия на Любовта"
-Кой си ти? - попитал Вятър от Планините.
-Аз съм успехът - отвърнал мъжът и спрял.
-Ето! Ако нещо не ми достига в живота, това си ти, но постоянно ми се изплъзваш и се предлагаш на другите.
-Аз не се изплъзвам. Винаги съм пред теб, но ти много често, на една крачка от срещата ни, спираш и се обръщаш назад.
Той поставил камъка на земята, но продължил да го придържа.
-Кога е било това?
-Спомни си колко пъти си си казвал: "Направих всичко възможно, но нищо не се получи".
-Прав си, действително казвам така, когато съм се стремил към нещо, полагайки, както ми се струва, всевъзможни усилия, но така и не съм постигнал успех.
-И какво се случва после?
-После, естествено, изоставям намерението си и се връщам назад.
-Колко жалко!
-Защо?
-Защото на практика ти е оставало да направиш само една крачка, за да се срещнеш с мен.
-Не е възможно. Преди да изоставя намерението си, аз действително съм направил всичко, което мога, за да успея.
-Прав си, направил си всичко, освен последното.
-Какво е то?
-Работата е там, че когато човек почти ме достига, преди срещата с мен му се дава едно последно изпитание.
-Какво?
-Изпраща му се чувството, че е претърпял неуспех. Но това е само усещане, а в действителност му остава само да протегне ръка и да достигне успеха.
-Така ли? Колко жалко, че не знаех това преди, защото аз наистина изоставям намеренията си точно в такъв момент.
-Затова помни - изпиташ ли чувство на поражение, успехът е право пред теб. Трябва само да не се предаваш и да направиш последно усилие, последната крачка към твоята цел.
-Благодаря ти за мъдрия и добър съвет!
-Как мислиш, какво ще се случи, ако пусна този камък сега? - попитал мъжът и показал камъка, който носел и в момента бил подпрял с крак.
-Ще се търкулне надолу по наклона.
-А какво ще се случи, ако го занеса до върха и тогава го пусна на земята?
-Ще остане да лежи там.
-Затова помни - незавършеният път изглежда като поражение. Винаги достигай до края.
И мъжът отново качил камъкът на раменете си и продължил към върха на планината.
Владимир Лермонтов "Библия на Любовта"
петък, 27 май 2011 г.
Продължавай да копаеш
20:27
Gloxy-Floxy
Веднъж Руми, великият суфийски мистик, завел учениците си на едно поле, където фермер безуспешно вече няколко месеца се опитвал да изкопае кладенец. Учениците не разбирали какъв е смисълът да ходят там. Но учителят настоял, защото смятал, че иначе не биха разбрали това, което иска да им обясни.
Оказало се, че фермерът върши следното: започва да копае на едно място и като не намери вода до определена дълбочина, се премества десет крачки встрани и започва нова дупка. Вече бил изровил осем ями и копаел деветата. Така опропастил цялото поле.
-Не правете като него - казал Руми на учениците си. - Ако той беше използвал цялата си енергия да копае на едно място, отдавна вече щеше да е изкарал вода, колкото и дълбоко да е тя. Не разпилявайте усилията си!
Оказало се, че фермерът върши следното: започва да копае на едно място и като не намери вода до определена дълбочина, се премества десет крачки встрани и започва нова дупка. Вече бил изровил осем ями и копаел деветата. Така опропастил цялото поле.
-Не правете като него - казал Руми на учениците си. - Ако той беше използвал цялата си енергия да копае на едно място, отдавна вече щеше да е изкарал вода, колкото и дълбоко да е тя. Не разпилявайте усилията си!
четвъртък, 19 май 2011 г.
Да полетим?
8:07
Gloxy-Floxy
В птичия двор се провеждали тренировъчни полети. Мама Гъска учела децата да летят.
-Колкото по-добре се засилите, толкова по-лесно ще излетите. Дръжте главата изправена, протегнете клюна напред. Започнете да бягате бързо и силно да размахвате криле - наставлявала ги тя.
Но колкото и да се стараели гъсочетата, опитите им завършвали с падане на земята.
Тогава до тях се приземила голяма, красива птица.
-Хайде да питаме нея как се лети - започнали да се наговарят помежду си гъсочетата. - Мама учи, а сама не може да лети. А тази птица лети, макар че не е дребна като врабче.
-Първо, - започнала да отговаря охотно птицата - бягайки, отпускате клюновете си надолу, за да видите пътя. Вие се боите да не паднете, но там, накъдето е насочено вниманието ви, ще се озовете в крайна сметка. Ето защо забивате клюнове в земята.
-Винаги съм им казвала, - намесила се гъската - клюнът трябва да се държи изправен!
-А Вие как го правите? - попитало птицата малко симпатично гъсоче.
-Как ли? - птицата погледнала откритото лице на гъсочето, чистия му поглед и казала с усмивка: - Добре, ще се опитам да ти обясня. Погледни небето, погледни колко е красиво. Така ти се иска да се гмурнеш в него. Някаква тайнствена, възхитителна сила те зове натам. Нещо вътре в теб се устремява към небето толкова силно, че крилете ти сами започват да се размахват, за да подпомогнат полета.
-Все едно падаш в небето? - замечтано попитало малкото гъсоче.
-Нещо подобно - засмяла се птицата.
-Но какво мътите главите на децата?! - възмутила се гъската. - Кой там във Вас седи и започва полета, издигайки Ви в небето?! Всичко това са глупави фантазии!
После погледнала строго към гъсочетата:
-Деца, елате тук! Така, да продължим. Изправяте главата, клюнът напред, започвате да бягате бързо и махате с крила.
Голямата птица погледнала бягащата гъска, въздъхнала, вдигнала поглед към небето и леко оттласквайки се от земята, полетяла нагоре. Гъсочетата гледали със завист колко изящно и непринудено го прави. Издигайки се високо в небето, птицата им помахала с крило, все едно казвала: "Догонете ме!"
Вътре във всеки от нас има сила, готова да излети, но не всеки е готов да отвори клетката.
Юрий Попович
-Колкото по-добре се засилите, толкова по-лесно ще излетите. Дръжте главата изправена, протегнете клюна напред. Започнете да бягате бързо и силно да размахвате криле - наставлявала ги тя.
Но колкото и да се стараели гъсочетата, опитите им завършвали с падане на земята.
Тогава до тях се приземила голяма, красива птица.
-Хайде да питаме нея как се лети - започнали да се наговарят помежду си гъсочетата. - Мама учи, а сама не може да лети. А тази птица лети, макар че не е дребна като врабче.
-Първо, - започнала да отговаря охотно птицата - бягайки, отпускате клюновете си надолу, за да видите пътя. Вие се боите да не паднете, но там, накъдето е насочено вниманието ви, ще се озовете в крайна сметка. Ето защо забивате клюнове в земята.
-Винаги съм им казвала, - намесила се гъската - клюнът трябва да се държи изправен!
-А Вие как го правите? - попитало птицата малко симпатично гъсоче.
-Как ли? - птицата погледнала откритото лице на гъсочето, чистия му поглед и казала с усмивка: - Добре, ще се опитам да ти обясня. Погледни небето, погледни колко е красиво. Така ти се иска да се гмурнеш в него. Някаква тайнствена, възхитителна сила те зове натам. Нещо вътре в теб се устремява към небето толкова силно, че крилете ти сами започват да се размахват, за да подпомогнат полета.
-Все едно падаш в небето? - замечтано попитало малкото гъсоче.
-Нещо подобно - засмяла се птицата.
-Но какво мътите главите на децата?! - възмутила се гъската. - Кой там във Вас седи и започва полета, издигайки Ви в небето?! Всичко това са глупави фантазии!
После погледнала строго към гъсочетата:
-Деца, елате тук! Така, да продължим. Изправяте главата, клюнът напред, започвате да бягате бързо и махате с крила.
Голямата птица погледнала бягащата гъска, въздъхнала, вдигнала поглед към небето и леко оттласквайки се от земята, полетяла нагоре. Гъсочетата гледали със завист колко изящно и непринудено го прави. Издигайки се високо в небето, птицата им помахала с крило, все едно казвала: "Догонете ме!"
Вътре във всеки от нас има сила, готова да излети, но не всеки е готов да отвори клетката.
Юрий Попович
сряда, 2 февруари 2011 г.
Кой стреля най-добре
8:20
Gloxy-Floxy
Веднъж трима воини спорили за това, кой от тях стреля най-добре с лък. Устроили състезание и за съдия поканили един стар мъдър монах. Решили така - този, чиято стрела стигне най-далеч, ще бъде победител.
Първият опънал тетивата и се похвалил: "Моята стрела ще отлети чак зад онази далечна гора, която е на другия бряг на езерото. Оттук до гората са три хиляди ри." Пуснал стрелата и действително, тя изчезнала далеч зад езерото.
Наканил се да стреля вторият и възкликнал: "А моята ще прелети през облаците, право в небесния свод. Това разстояние не можеш да измериш, даже сто пагоди да поставиш една върху друга." Стрелял той и стрелата изчезнала в небето.
Третият не казал нищо. Взел червена боя и отбелязал мишена върху кората на стоящо недалеко дърво. После взел лъка и стрелял. Стрелата се забила точно в центъра на мишената. Още не бил затихнал звънът на тетивата му, а старият монах промълвил: "Ти победи, синко." Другите двама воини започнали да се възмущават и да оспорват решението, но старецът поклатил глава и казал:
"Знаете ли коя стрела стига най-далеч? Тази, която е попаднала в набелязаната цел."
Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!
Първият опънал тетивата и се похвалил: "Моята стрела ще отлети чак зад онази далечна гора, която е на другия бряг на езерото. Оттук до гората са три хиляди ри." Пуснал стрелата и действително, тя изчезнала далеч зад езерото.
Наканил се да стреля вторият и възкликнал: "А моята ще прелети през облаците, право в небесния свод. Това разстояние не можеш да измериш, даже сто пагоди да поставиш една върху друга." Стрелял той и стрелата изчезнала в небето.
Третият не казал нищо. Взел червена боя и отбелязал мишена върху кората на стоящо недалеко дърво. После взел лъка и стрелял. Стрелата се забила точно в центъра на мишената. Още не бил затихнал звънът на тетивата му, а старият монах промълвил: "Ти победи, синко." Другите двама воини започнали да се възмущават и да оспорват решението, но старецът поклатил глава и казал:
"Знаете ли коя стрела стига най-далеч? Тази, която е попаднала в набелязаната цел."
Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!
вторник, 30 ноември 2010 г.
Военачалникът и тигърът
7:39
Gloxy-Floxy
Един китайски император имал много умел и опитен военачалник. Веднъж, след велика победа, в императорският дворец бил организиран голям празник, на който много било изядено и изпито ...
Когато празникът свършил, късно през нощта военачалникът се прибирал към къщи. И изведнъж видял в храстите до портата стаен тигър. Тигърът бил приседнал и готов за скок. Независимо от изпитото вино, военачалникът реагирал светкавично. Грабнал лъка и пуснал стрела, която поразила тигъра.
На сутринта, след като се събудил, военачалникът си спомнил за произшествието и решил да направи чучело от кожата на тигъра за спомен. Отишъл на мястото и изведнъж разбрал, че в тъмното е взел за тигър огромен речен камък. И този камък бил прободен от неговата стрела.
Това го заинтригувало до такава степен, че пуснал още много стрели в същата цел, но всичките рикоширали от камъка, без дори да го одраскат. И тогава военачалникът разбрал: когато намерението е безупречно, стрелата пробива камъка.
Когато празникът свършил, късно през нощта военачалникът се прибирал към къщи. И изведнъж видял в храстите до портата стаен тигър. Тигърът бил приседнал и готов за скок. Независимо от изпитото вино, военачалникът реагирал светкавично. Грабнал лъка и пуснал стрела, която поразила тигъра.
На сутринта, след като се събудил, военачалникът си спомнил за произшествието и решил да направи чучело от кожата на тигъра за спомен. Отишъл на мястото и изведнъж разбрал, че в тъмното е взел за тигър огромен речен камък. И този камък бил прободен от неговата стрела.
Това го заинтригувало до такава степен, че пуснал още много стрели в същата цел, но всичките рикоширали от камъка, без дори да го одраскат. И тогава военачалникът разбрал: когато намерението е безупречно, стрелата пробива камъка.
