Безразличие към резултата
-Учителю, имам едно притеснение. Забелязах: често, когато продавам нещо, за мен не е важно ще купи ли клиентът стоката или не. Изпитвам удоволствие от процеса на търговията и именно това удоволствие е най-важното за мен.
Цитати и афоризми за лична ефективност
Има само един начин да свършите голяма работа - да я обикнете. Ако не сте достигнали до това, изчакайте, не се хвърляйте в дела. Както и с всичко друго, интересната работа ще Ви подскаже собственото Ви сърце. Стив Джобс
Приказка за маркетолозите и палмата
На една палма живеели маркетолози. Веднъж един маркетолог случайно паднал от палмата. Вторият маркетолог паднал от палмата, за да разбере защо паднал първият. Третият маркетолог паднал от палмата, защото видял възможност за периодично падане от палми и решил да я изследва.
Да продадеш умряло магаре
След един месец селянинът срещнал Мойша: -Какво стана с умрялото магаре? -Разиграх го на лотария, както и казах. Продадох петстотин лотарийни билета по два долара и в крайна сметка имам печалба от 898 $. -Но как?! Никой ли не протестира? -Само един младеж. Този, който го спечели. Много се разгневи, но ... просто му върнах неговите два долара.
Притча за трикракото пиле
Гениалната идея не винаги е залог за успешен бизнес. По път, пресичащ селска местност, с 80 км/ч преминавал автомобил. Водачът забелязал, че редом с колата тича пиле. Увеличил скоростта на 90 км/ч, пилето също затичало по-бързо. Шофьорът качил скоростта на 100 км/ч, пилето отново го настигнало. Тогава той се вгледал внимателно: пилето било трикрако. То изпреварило и завило по първата пресечка на пътя.
четвъртък, 22 декември 2011 г.
Колко получава дядо Коледа?
понеделник, 19 декември 2011 г.
вторник, 13 декември 2011 г.
Професионалист
сряда, 7 декември 2011 г.
петък, 2 декември 2011 г.
Казахски пословици и поговорки за работа и богатство
Вълкът го хранят краката, чобанина - гегата.
Работата се покорява на този, който я обича.
Лесно спечелено - лесно се губи.
В залъка хляб има капка пот.
Докато овцата не натрупа мас, агнета няма да роди.
Кушията печели не коня, а добрата грижа за него.
Когато работата ти спори, всичко в живота се нарежда.
Не питай джигита колко сили е вложил, питай го какво е постигнал.
Благо е този труд, който не е напразен.
Доброто начинание е наполовина свършена работа.
Очите се страхуват, ръцете не знаят страх.
Има ли пшеница, кокошките сами ще дотичат.
Лоша работа няма, има лоши работници.
Кърмата за добитъка и настроението на чобанина решават цялата работа.
четвъртък, 1 декември 2011 г.
вторник, 29 ноември 2011 г.
Притча за човешката глупост
понеделник, 28 ноември 2011 г.
Внимавайте как инвестирате!
петък, 25 ноември 2011 г.
вторник, 22 ноември 2011 г.
Все дяволът виновен
неделя, 20 ноември 2011 г.
Казанджия-калайджия
Един казанджия, като гледал бакърите, че са червени, не му ставало особено приятно и си казвал: "Ех, да можех да калайдисвам, че да направя тиганите бели, да блестят! Не е зле да стана калайджия".
И така, казанджията нагрял един казан добре и поставил калай, за да го калайдиса. Тъй въртял разтопения калай в казана, инак въртял, а той, като живо сребро, все бягал по бакъра и нито капка не се залепвала. Мъчел се казанджията, ядосвал се - нищо не помагало. Дошли приятели да гледат какво ще стане. И почнали да го учат - един едно, друг друго да смеси с калая, та дано хване. Всичко добре, но при тях се бил промъкнал и дяволът, та кой каквото кажел, все му се надсмивал.
- А бре, нищо не липсва, но майсторлъкът е да намериш колко драма калай трябва да се постави, там е тайната. Пък то изведнаж такава работа не става - трябва човек да се мъчи, докато сполучи.
Така разправял дяволът. Всички се съгласили с него, съгласил се и казанджията. Той се мъчил три дена и три нощи да улучи мярката. Пот обливала челото на казанджията, много въглища изгорил, много калай изхабил, но всичко било напразно. Голяма мъка налегнала казанджията, не само затова, че не можел да намери мярката, но още защото дяволът всеки ден идвал в дюкяна му и нищо не харесвал: че калфата държал казана така, а не иначе; че огънят бил силен, че други път бил слаб; че калаят бил малко, а после пък много. Той все измислял такива дяволщини, които страшно сърдели казанджията и винаги грешал. Най-после толкова много дотегнало на казанджията, че сърдито му казал:
- А бе, ти съдия ли ми си, че си застанал над главата ми, да ме съдиш? Това не било, онова не трябвало! Като че съм те викал да ме учиш как да калайдисвам казани. Я си върви по работата и не ми влизай вече в дюкяна, че иначе ще те изхвърля.
При все че дяволът нямал срама, престорил се пред хората, че уж се докачил. Той застанал до чешмата да чака там калфата и да му се присмива. Не минало много време и ето, калфата дошъл на чешмата да налее вода. Дяволът се разкискал:
- Е, казанджията можа ли да калайдиса без мене казана?
- Не, не го калайдиса. Да го вземе дявола и казана, и майстора! - рекъл калфата.
- Ха-ха-ха! Нека се помъчи още някой ден и я го калайдиса, я не - едно от двете!
По два-три пъти на ден все така се надсмивал дявола на калфата, когато дохождал на чешмата за вода и го надумвал да се скара с майстора и да побегне от него.
Една привечер калфата отишел пак за вода, а дяволът го запитал:
- Е, калфа, калайдисахте ли казана?
Калфата, който и без това бил ядосан, казал сърдито:
- Е, пукна дявола, калайдисахме го.
Дяволът помислил, че казанджията е сполучил, затова му идело да се пукне от мъка и без да се усети, се издал:
- Ами кой ви каза да турите нишадър, за да се хване калаят?
- Който ни го каза - каза ни го; твоя работа ли е да знаеш?
Хитър излязъл калфата, той веднага се досетил, че нишадър трябва да се прибави. Отърчал в дюкана и обадил на майстора, какво чул от дявола. Купили нишадър. Щом посолили казана с него, калаят веднага се хванал, като че ли с туткал са го лепили.
Калайдисали казана и го поставили на показ пред дюкяна да го гледа цял свят.
Всички, които гледали калайдисания казан, се чудели и възхищавали. Приятелите на казанджията, който вече минавал за калайджия, рекли:
- Е, майсторе, пукна вече дявола, щом успя да калайдисаш казана!
Дяволът, като чувал тия думи и от приятелите, и от майстора, а най-вече от калфата, пред когото се изпуснал да каже: "Кой ви каза да турите нишадър в калая", от голяма мъка се пукнал и осмърдял цялата махала. Така той си отмъстил. Затова и до ден-днешен, когато се калайдисва, засмърдява наоколо. Който не вярва, нека помирише - когато калайдисват - и ще се увери.
българска народна приказка
Източник
четвъртък, 17 ноември 2011 г.
Съвет от природата - как работата да не ни докара главоболие
А закачката е с Антинобеловата награда за орнитология, 2006, присъдена на американските биолози Айвън Шваб и Филип Мей за изследването "Защо кълвачите не страдат от главоболие". Изследването не е извело резултати в контекста на карикатурата, разбира се.
сряда, 16 ноември 2011 г.
Добрият началник
Тогава Директорът свикал Общо Събрание и обявил: "Добрият Началник трябва да умее да организира дейността на отдела си така, че тя да не изисква неотклонното му присъствие и да не спира в негово отсъствие. Добрият началник също така не бива да спъва работата на сътрудниците си."
понеделник, 14 ноември 2011 г.
Молитва за злато
-Превърни тази купчина в злато, превърни тази купчина в злато, превърни тази купчина в злато ...
И той се молил. Повтарял това десет часа, дванадесет часа, шестнадесет , двадесет, двадесет и един, двадесет и два, двадесет и три. На двадесет и четвъртия вече бил ужасно изтощен и казал:
-Е, добре, щом боклукът няма да се превърне в злато, нека поне се превърне в желязо. Какво пък, и желязо не е лошо ...
И боклукът се превърнал в желязо.
индийска притча
Лично за себе си до тоя момент не съм намерила промисъл, полагайки безуспешни опити да постигнем нещо, кога е правилния момент за редакция на плановете ... :)
петък, 11 ноември 2011 г.
Надомна работа
Ей така ме накарахте да се чувствам с вашите снежни постове рано зарана. :P
Изображението е от zerut.ru .
сряда, 9 ноември 2011 г.
Пътят винаги се мени
понеделник, 7 ноември 2011 г.
Пестеливост
Атанас Стоянов
петък, 4 ноември 2011 г.
Признателност към клиента
сряда, 2 ноември 2011 г.
Отколешни български дефицити
Изображение от Wikimedia Commons |
четвъртък, 27 октомври 2011 г.
понеделник, 24 октомври 2011 г.
Конкуренция, конкуренция и пак конкуренция
сряда, 19 октомври 2011 г.
понеделник, 17 октомври 2011 г.
Да оставиш кост в раната
сряда, 12 октомври 2011 г.
Ревеновият пай или приказка за тестирането
-"Принцесата и граховото зърно".
понеделник, 10 октомври 2011 г.
Тухла и лед
Нали била отгоре, това и дало хъс.
И все го поучавала, че е в неправилна посока,
че трябва да засили ход, че трябва иначе да се държи.
Напразно да не пука и към брега да не върви.
Но чувал ли ледът? Той се топял на топлите лъчи.
И ето че дошъл и този миг, в който тухлата със заповедите си спряла -
ледът го нямало, а тя на дъното се озовала.
частичен и волен превод на баснята на Сергей Михалков
понеделник, 3 октомври 2011 г.
Весели афоризми за работа
Ако работиш като кон, ще ти стигне за овес.
Нищо не укрепва така вярата в човека, както аванса.
Все по-трудно е да срещнеш вежлив човек, който нищо не се опитва да ти продаде.
Човек никога не е толкова близо до съвършенството, както когато попълва документи за кандидатстване за работа.
Ние чудесно си знаем цената. И тя винаги е по-висока от заплатата ни.
"Фирма търси опитни безделници за работа в конкурентни организации."
Колкото по-далеч искаш да скочиш, толкова по-ниско трябва да приклекнеш.
Осемчасов работен сън.
Кажи ми за какво си харчиш парите и аз ще ти кажа откъде ги взимаш.
Не служи на двама господари за една заплата.
Клиентът е тъпо, злобно животно, което непрекъснато трябва да убеждаваш в обратното.
Бъди великодушен - прости на подчинените си своите грешки.
Преди да пуснеш корени, добре се огледай дали можеш да израснеш високо тук.
Никога не правете нещо правилно от първия път. В противен случай никой няма да може да оцени колко е било сложно.
Шефът не винаги е прав, но винаги е шеф.
Най-добрият начин да разкритикуваш чуждата работа е да я свършиш по-добре.
Повечето хора пропускат възможността, защото тя е облечена в обикновеност и прилича на работа.
Работата не е пари, защото тя не свършва.
Скъпи клиенти, уважавайте лицето, което ви обслужва! Вие виждате пред себе си един идиот, а той - цяла група.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
На нашия консултант и партньор
сряда, 28 септември 2011 г.
вторник, 27 септември 2011 г.
Най-невежият човек
Някакъв цар пожелал да построи кула, но това, което построели през деня, рухвало през нощта. И събрал царят мъдреците си, и ги попитал за причината. И казали те: "Ако искаш стените да не се рушат, намери един невежа и го зазидай в стената, повече кулата няма да рухне". И царят казал: "Направете избор сами и намерете невежа, когото жив да погребат в стената". И седнали мъдреците да решават къде да намерят невежа ... Един твърдял, че невеж е рибарят, друг - магаретарят. Накрая един от мъдреците предложил да изберат царския овчар, който бил роден високо в планината, целият си живот бил прекарал там с овцете и никога не се бил спускал ни в село, ни в град. Останалите се съгласили и изпратили конници да доведат пастира. Конниците го намерили и му предали царската заповед, да се яви в двореца. Пастирът отвърнал: "В живота си нито веднъж не съм се спускал ни в село, ни в град. Защо ме вика царят?" Конниците излукавили: "Не знаем". Пастирът ги нагостил обилно - агънце заклал, прясно сирене донесъл, развеселил ги и накрая ги заклел да му кажат защо го викат в двореца. И пратениците издали тайната: "Царят търси невежа, когото да зазида в стената при градежа на новата кула". Пастирът се засмял и казал: "Невежи глупаци са мъдреците, които са направили такъв избор. Сега ще ви покажа що за невежа съм аз." Докарал една бременна овца и предвидил какъв е пола и окраската на агнетата в корема и. Заклали овцате и видели, че казва истината. Същото направил и с втора овца. "В тези две стада пред вас - казал накрая той - зная всяка овца - коя е ялова, коя ще роди, мъжко ли ще е или женско, черно ли ще е агънцето, бяло ли или петнисто. Могат ли вашите мъдреци да направят това?" "Не, не могат" - отвърнали пратениците. "Знайте, че аз не съм глупецът, когото търсите - продължил пастирът. - Но мога да ви кажа как да го намерите. Разгласете навсякъде, че царят отнема всички притежания на везира, да го изтезават публично на площада и след това обявете, че е умрял. После глашатаите да обявят, че се търси кой да стане везир и че този, който се съгласи, ще получи всички имоти и богатства на предишния. Ако човек, след като е видял как са постъпили със стария везир, пожелае да заеме мястото му, той е глупак и невежа, който заслужава да бъде зазидан жив." Така и направили. И когато обявили, че търсят нов човек за това място в двореца, намерил се такъв, който пожелал да го заеме. "Видя ли какво се случи с предишния везир?" - попитали го. "Видях" - отвърнал той. Тогава го хванали, зазидали го в стената и тя станала нерушима.
по Вардан Айгекци в съкращения
понеделник, 26 септември 2011 г.
Дивиденти
Посрещайки утринта в понеделник, започваш да осъзнаваш, че инвестицията в спиртни напитки не ти е донесла никакви дивиденти, освен махмурлук.
сряда, 21 септември 2011 г.
Великата тиква
понеделник, 19 септември 2011 г.
неделя, 18 септември 2011 г.
Първо правило на маркетинга
-О, Боже, аз съм гола! С какво да се покрия?
петък, 16 септември 2011 г.
Жабокът - брокер
-Аз съм омагьосан брокер. Целуни ме и ще добия предишния си вид!
Жената се навежда и я вдига от земята. Но не я целува, а грижливо я прибира в чантичката си.
-Брокери под път и над път! - мърмори си тя. - Но колко мога да получа за говореща жаба ...
сряда, 14 септември 2011 г.
понеделник, 12 септември 2011 г.
неделя, 11 септември 2011 г.
Мъже в униформа
петък, 9 септември 2011 г.
Спор
четвъртък, 8 септември 2011 г.
сряда, 7 септември 2011 г.
Майстор Манаси
Щом някой скъсаше или загубеше кесията си за тютюн, повикваше Манаси и кажеше:
- Хайде, Манаси, кесия да ми ушиеш!
- Каква я искаш? - пита Манаси. - С ресни или без ресни? С ресни струва три пъти по-скъпо.
- С ресни, с ресни бе, човече!
- Добре, но само че кожата ще си купиш ти и три дни ще ме храниш даром!
- Прието, майсторе, заповядай дома утре!
Запретва се на другия ден Манаси - шие, крои и за три дни кесията готова.
Днес у тогова, утре у оногова, най-сетне не остана в наше село човек без тютюнева кесия. Нямаше вече и хляб за Манаси.
- Ще зарежа вече това село! - каза си веднъж майстор Манаси. - Ще тръгна по света, пари да печеля, богат да стана.
Решено - сторено! Набучи майстор Манаси грамадни ножици в пояса си и замина. Стигна в непознато село, тръгна по улиците и се провикна из цяло гърло:
- Ха майстор шивач, ха-а-а! Всичко шия, всичко мога!
Чу го един човек, попита го:
- Майсторе, ами кожух знаеш ли да шиеш?
- Знам я, как да не знам? Всичко мога, всичко шия!
- Щом си такъв майстор, заповядай дома! Имам три овчи кожи: искам да ми ушиеш от тях кожух, дълъг до земята.
- Бива, господине, и по-дълъг може!
Въведоха майстора в къщи; седна, разположи се и рече:
- Сложете сега да хапнем!
Сложиха му гозба, нахрани се Манаси до пресищане.
- Постелете сега да спим, пък утре рано работа ще почнем!
Постлаха му мека постеля, легна, наспа се Манаси като младенец.
На утрото човекът го попита:
- Е, как е, майсторе, да донеса ли кожите?
- Почакай - важно отвърна майсторът. - Днеска ножиците си ще точа.
Измъкна Манаси тежките ножици от пояса си, точи ги, гласи ги - цял ден. Обядваха, вечеряха и пак легнаха да спят.
На утрото взе Манаси кожите, разпростря ги на пода, коленичи и се залови за работа. Мери - крои, крои - мери, чак до залез слънце.
- Е? - пита го човекът. - Ще стане ли дълъг кожухът?
Майстор Манаси се почесва по врата и важно-важно отговаря:
- Право да ти кажа, господарю, кожух няма да стане - кожите не стигат. По-добре ще е утре шарено кожухче да ти ушия. Без ръкави ще е, за под абата. Чудо ще стане! Нямаше какво - съгласи се човекът.
На утрото майстор Манаси пак се залови за работа. Мери - крои, крои - мери, пак до залез слънце.
- Е, майсторе, как е, ще стане ли кожухчето?
- Няма да го бъде, чорбаджи!
- Че защо бе, майсторе?
- Кожите не достигат. Пък и да ти кажа ли, защо ти е кожухче, аба като имаш? По-добре да ти ушия аз на тебе едни дълги калцуни - хем краката ти ще топлят, хем коленете ти ще пазят.
Какво да прави човекът — съгласи се пак.
Но и за калцуни кожите не стигаха!
- Бре да се не види! Ами сега?
Най-сетне майстор Манаси рече:
- Слушай, господарю, кожух не стана, нито кожухче и калцуни. Но утре ще видиш каква чудна кесия за тютюн ще ти измайсторя!
Прехапа устни човекът и пак се съгласи. Вечеряха, спаха, станаха. Запретна се майстор Манаси и до вечерта кесията беше готова - с ресни и висулки, да й се ненагледаш!
Подаде я майсторът на човека, засука мустак и гордо-гордо изрече:
- Видиш ли, господарю, това се казва кесия: няма втора на света! Плащай сега, да видим какво ще платиш!
Човекът нищо не отговори. Той дръпна кесията, нахлузи я на Манасиевата глава, ритна го в гърба и рече:
- На такъв майстор - такава отплата! Отсега нататък да викаш вече не "всичко мога, всичко шия", а - "каквото зная, това шия". Разбра ли, пакостнико!
Георги Райчев
петък, 2 септември 2011 г.
Професионална история с поука
- Аз съм от фермерско семейство - започнало да разказва първото детенце. - Веднъж с татко тръгнахме към пазара да продаваме стока. Бяхме сложили кошница с яйца на предната седалка. Но при една неравност на пътя колата подскочи, кошницата падна и яйцата се счупиха. Поуката е да не слагаме всички яйца в една кошница.
- Нашите също са фермери - споделило второто. - През пролетта сложиха яйца да се мътят, но само от половината се излюпиха пиленца. А поуката е да не броим пилците преди да са се излюпили.
- Моята леля е летец - прекъснало фермерската сага трето. - През войната самолетът и бил улучен и се наложило да скочи с парашут на вражеска територия. Леля ми разполагала само с бутилка уиски, една картечница и брадва. Докато падала с парашута, изпила уискито. Когато се приземила, изтребила голяма част от враговете с картечницата. Когато патроните и свършили, започнала да ги посича с брадвата, докато тя се изтъпила. Останалите удушила с голи ръце.
- И каква е поуката от тая история? - възкликнала ужасена учителката.
- Да стоите далеч от леля, когато е пила!
четвъртък, 1 септември 2011 г.
Как е завъден оризът в България
Чудили се какво ли ще да е това семе, па взели и го посеяли, за да видят какво ще поникне. Минало се малко, поникнало семето и хванало да расте нещо като трева. Те чакали, та пораснала тая трева, станала като просо и узряла. Тогава взели, та стъркали това растение и видели, че е ориз. Оттогава захванали да го сеят.
Като сеяли ориза, хората не знаели как да го работят, та затова им давал малко плод. Веднъж един чорбаджия посял с ратая си ориз. Господарят нахокал за нещо ратая, а тоя се разсърдил, взел една коса и скришом окосил ориза, докато бил още мъничък и зелен. Нему се чинело, че като го окоси, няма вече да го бъде, а оризът пораснал пак и дал повече плод, отколкото по-рано. Оттогава чак и досега, докато оризът е още на трева, все го косят, за да е повече плодовит.
народна приказка
вторник, 30 август 2011 г.
понеделник, 22 август 2011 г.
Закъснявам!
Кашата ужасно бързала. "Бълбук, бълбук, бълбук, бегом!"- развълнувано бъбрела тя от тенджерата. "Къде?" - попитала лъжицата от ръката на стопанката. "Кккак-ак-ак-ак? - пъхтяла нетърпеливата каша. - Работа-а-а!" "Нищо, - успокоявала я лъжицата, докато я бъркала - все ще успееш."
Кашата затихнала за малко и след това отново започнала да се вълнува: "Бълбук, бълбук, бегом! Закъснявам-ам-ам, няма да успея-я-я!" И накрая наистина побягнала. Изкипяла. От тенджерата на печката, а оттам на пода. Тенджерата се разклатила, лъжицата се търкулнала по гръб, а избягалата каша изстинала и се спряла. И разбрала, че няма къде да бяга, цялата и работа останала в тенджерата!
Инна Сапега
Източник
събота, 20 август 2011 г.
петък, 19 август 2011 г.
Млекари
Радой виждал, че Хитър Петър продавал много повече мляко от него, та веднъж го запитал:
-Петре, ти колко крави доиш?
-Две крави.
-А колко мляко надояваш от тях?
-Надоявам пет-шест кила.
-А колко продаваш всеки ден?
-Както се случи: понякога петнайсет, понякога двайсет ...
"Хитър Петър", изд. "Български писател", 1987
вторник, 16 август 2011 г.
Афоризми за рекламата
Тенеси Уилямс
Хубавото на рекламата е, че поднася само добри новини.
Маршал Маклуън
По-рано хората се нуждаеха от продукти, за да оцелеят. Сега продуктите се нуждаят от хора, за да оцелеят.
Николас Джонсън
Да правиш бизнес без реклама е все едно да намигаш на девойка в пълна тъмнина.
Стюърт Брит
Рекламната акция е прекрасна възможност да купиш с намаление това, което и даром не ти е нужно.
Михаил Мамчич
Хората са глупаво доверчиви ... Всяка реклама в света лежи на три принципа: добро, много и даром. Затова може да се продава скапано, малко и скъпо.
Александър Гриневский
Реклама е изкуството на превръщането на полуистина в пълна лъжа.
Едгар Шоф
Всичко се купува: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз ... Особено аз. Човекът е продукт. И като всичко останало със срок на годност ... Аз съм рекламист. Заставям ви да мечтаете за това, което никога не ще можете да имате. При нас небето винаги е синьо, а момичетата красиви ... Съвършеното щастие, ретуширано с Фотошоп. Мислите, че аз правя света красив? Как ли пък не ... Аз го осквернявам ...
Всичко е временно. Любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз ... Особено аз.
"99 франка"
Ако искаш да станеш велик, погрижи се за себе си!
Следващият път, когато пътувате със самолет, се вслушайте внимателно в думите на стюардесата: "Сложете си сам кислородната маска, преди да помагате на другите да направят това". Логиката е проста: ако сам нямаш сила да дишаш, не можеш да помогнеш на другите. Прекрасна метафора за лично лидерство. Първо се погрижете за себе си!
Робин Шарма "Наръчник по величие"
събота, 13 август 2011 г.
четвъртък, 11 август 2011 г.
Отваряй си очите
-Чичо Петре, искам да стана търговец.
-Добре си намислил, чичовото, но най-напред трябва да чиракуваш.
-Търговията не е занаят, чичо, че да се учи. Ще купувам по-евтино, по-скъпо ще продавам - така печелят търговците.
-Ако беше тъй, нямаше да има толкова фалирали търговци. Пропаднеш ли - няма милост - описват ти имота, от къщата и нивите до паницата и чергата.
-Защо ме плашиш, чичо?
-Не те плаша, предупреждавам те. То ако търговците винаги бяха на печалба, "печелковци" щяха да им викат. На теб морето още ти е до колене, хвърчиш! - загрижено казал чичо му.
Петър мислел, че момчето е дошло за съвет, затова се опитвал да го поучи и продължил:
-Помни, парата душа няма, но душата на човек може да вземе.
Но младежът бил нетърпелив и го прекъснал:
-Чичо, дошъл съм, ако имаш да ми дадеш някой грош назаем да започна търговията.
Петър обичал братовото си момче и каквото имал спестено за черни дни, двадесет гроша, дал му. Племенникът ги пуснал в кесията, целунал ръка на чичо си и тръгнал да си ходи.
На изпроводяк Петър пак му рекъл:
-Отваряй си очите! И запомни от мен: на добрите хора парите са добри слуги, на лошите - лоши господари. И още знай - парите на ум могат да те научат, но често ума на човека вземат.
Но тия мъдри съвети влезли през едното ухо на момчето и излезли през другото. Тръгнало през селото и де кого срещнело се хвалело, че ще става търговец.
-Е-е-е, щом е така, трябва да черпиш за хаир и за късмет - взели да го подкокоросват селяните.
Чул това Хитър Петър и се разтревожил. Тръгнал да търси момчето по селото, никъде го нямало. Помислил си, че сигурно е тръгнало за града да купува стока. Но нещо го глождело, та вместо да тръгне за дома, влязъл в селската кръчма. Там с дружина на масата седял братовият му син. Приятелите му ядели и пиели, а младежът все поръчвал. Видял чичо си и го поканил и него да почерпи.
-Благодаря, но сега не ми е до черпня! - казал Хитър Петър.
Приближил се и прошепнал в ухото на момчето:
-Чичовото, я дай кесията, чини ми се, че по-малко пари съм ти дал.
Племенникът му дал кесията. Петър отброил двадесет гроша и ги прибрал.
-Защо си взимаш парите, чичо? - смутило се момчето.
-Както си тръгнал да купуваш, чичовото, види ми се, че няма да има какво да продаваш! - потупал го по рамото Хитър Петър и си тръгнал.
народна приказка
сряда, 10 август 2011 г.
Афоризми за бизнес от Стивън Кови
Ако продължаваме да правим, това, което правим, продължаваме да получаваме това, което получаваме.
Вместо часовник вземете компас. Няма значение колко бързо се движите, ако е в неправилната посока.
Няма градинар - няма градина.
Толкова често пилим, че забравяме да заточим пилата.
По-бързо от всякога учиш в три случая - до 7 годишна възраст, на тренировки и когато животът те е притиснал в ъгъла.
Продавачът-непрофесионалист просто продава стоки, професионалистът продава решения на проблеми и удовлетворяване на потребности.
Основата на продуктивното общуване е емпатичното слушане. Удивително е колко много години се учим да четем, пишем, умножаваме и делим, а въобще не се учим да изслушваме другите, макар че този навик е далеч по-важен. Ако искате да се научите, упражнявайте се!
Да се учиш и да не прилагаш значи въобще да не се учиш.
понеделник, 8 август 2011 г.
Страхотно бъдеще
-Не знам - сви рамене Джони.
-Не ходи ли миналата седмица на оная вечер по професионално ориентиране?
Джони кимна. Предлагаха им всякакви видове Страхотно бъдеще. Страхотно бъдеще в търговията на дребно. Страхотно бъдеще в търговията на едро. Страхотно бъдеще във въоръжените сили, макар това вероятно да не засягаше Бигмак, на когото му дадоха да подържи картечница, а той я изтърва и тя му смаза крака. Но Джони не намери нито едно Страхотно бъдеще, в което наистина да има бъдеще.
Тери Пратчет "Джони и умрелите"
Актуален проблем и у нас. И, види се, навсякъде решаван проформа, ако въобще.
Иначе самата книга не ви я препоръчвам. Защото ми остави натрапчивото усещане, че не всяка Негова книга заслужава да бъде прочетена ...
петък, 5 август 2011 г.
С пот на челото ще добиваш хляба си
-Не ми ли се полага допълнително заплащане? - попитал той кошничаря.
-Е, да, - отвърнал стопанинът - но нали знаеш какво е казано в Библията: "С пот на челото ще добиваш хляба си".
-Но никъде не е казано, че трябва да добивам и твоя - възразил Лонгин.
из "Старците-пустинници се шегуват"
Дано да не ставам досадна, но нали знаете, че като захапя един източник, рядко мирясвам преди да го обезкървя. :D
четвъртък, 4 август 2011 г.
Афоризми за бизнес от Томас Дюър
Повечето неправилни крачки се правят, стоейки на едно място.
Съществуват два типа хора - тези, които непрекъснато възнамеряват да направят нещо и тези, които се хващат и го правят.
Разумът е като парашут, работи само когато е отворен. (любимата му фраза, а също и рекламен слоган на марката Дюърс)
Ако стигнеш до върха сам, кой ще те фотографира?
Никога не инвестирай в действащо предприятие, докато не разбереш как действа.
Най-голямата грешка е тази, да се страхуваш да сгрешиш.
Способност без желание е като пушка без патрони.
Следи на пясъка на времето седейки няма да оставиш.
Никога не си отваряй устата преди да си сигурен, че мозъкът ти работи.
Поддържайте рекламата и рекламата ще поддържа вас.
Питай за това не как върви бизнеса, а къде.
сряда, 3 август 2011 г.
Професионално отношение
"Тук можеш да купиш три жени за шест фунта чай "Липтън". Защо не дойдеш?"
Липтън му отговорил незабавно:
"Пращам ти мостри от чая. Прати мостри от жените."
понеделник, 1 август 2011 г.
Как не се ... пише бизнес притча
Притча за функциите на бизнес консултанта (треньора, коучера, психотерапевта, бла-бла) в решението на проблемите на клиента
За какво е нужен консултантът?
Стара арабска притча
На смъртния си одър стар арабин събрал тримата си сина, за да подели между тях богатството, което натрупал през живота си. А неговото богатство били 17 камили. На най-големия син казал: "Ти ще получиш половината от камилите ми", на средния: "Ти ще получиш 1/3 от камилите ми", а на най-малкия: "Ти ще получиш 1/9 от камилите ми". И издъхнал.
В продължение на месеци синовете не могли да изпълнят бащината воля и да поделят наследството според заръката, защото броят на камилите не се делял нито на 2, нито на 3, нито на 9. Питали кого ли не, но не могли да получат съвет.
Един ден срещнали стал мъдрец. Решили и него да попитат.
-Не знам как да реша задачата ви, - отвърнал мъдрецът - но аз имам една камила и ви я давам.
Тази последна камила разрешила проблема, защото 18 се дели прекрасно и на 2, и на 3, и на 9. Най-големият получил 9 камили, средния - 6, а най-малкия - 2. Ако се съберат всички камили, които получили братята, се получава 17. Останала една камила, тази на старият мъдрец, който я яхнал и отпътувал.
А изводът от притчата е: Всеки, за да реши произволен проблем, се нуждае от консултант.
:D Даже и да се абстрахирам от подозрението си може ли това да бъде притча и от силното съмнение, че някой, различен от консултант, е в състояние да стигне до подобен извод, де се е чуло и видяло консултантът безвъзмездно да използва собствения си ресурс за решаване проблема на клиента и в отплата единствено него да си прибере обратно?!
Затова редакция:
Притча за функциите на бизнес консултанта (треньора, коучера, психотерапевта, бла-бла)
За какво е нужен консултантът?
Стара арабска притча (обновена)
На смъртния си одър стар арабин събрал тримата си сина, за да подели между тях богатството, което натрупал през живота си. А неговото богатство били 19 камили. На най-големия син казал: "Ти ще получиш половината от камилите ми", на средния: "Ти ще получиш 1/3 от камилите ми", а на най-малкия: "Ти ще получиш 1/6 от камилите ми". И издъхнал.
В продължение на месеци синовете не могли да изпълнят бащината воля и да поделят наследството според заръката, защото броят на камилите не се делял нито на 2, нито на 3, нито на 6. Питали кого ли не, но не могли да получат съвет.
Един ден срещнали стал мъдрец. Решили и него да попитат.
-Отделете една камила и се опитайте да ги разделите тогава - отвърнал мъдрецът.
Като отделили една камила, братята лесно разделили останалите, защото 18 се дели прекрасно и на 2, и на 3, и на 6. Най-големият получил 9 камили, средния - 6, а най-малкия- 3.
-А останалата една камила на кого се пада? - попитали братята мъдреца.
-На мен, естествено! - отвърнал той, яхнал я и отпътувал.
Да направите новия извод оставям на вас. :D
събота, 30 юли 2011 г.
четвъртък, 28 юли 2011 г.
Обменно бюро
Престрашила се Лиса, обменила. Всичко било нормално. Няма лъжа. Заредили се и другите животни. Вълкът, еленът, таралежът, всички обменили. Чудят се, кога ще се разори Заекът. А той все обменя и обменя.
Стигнала вестта накрая и до Мечката. Пристигнала и тя.
-Обменяш ли?
-Обменям.
-Лев за лев и двадесет?
-Да.
Обменил Заекът парите на Мечката, а тя му казва:
-Слушай, що за бизнес е това? Рентабилността смятал ли си?
-По дяволите рентабилността, затова пък виж какъв е оборота!
сряда, 27 юли 2011 г.
вторник, 26 юли 2011 г.
Маша и мечокът
Извод: Отнасяйте се много предпазливо към възможности за работа, които изискват смяна на местожителството, особено в чужбина.
понеделник, 25 юли 2011 г.
Тази басня е създадена за теб
Да дадем пример.
Имало две високи планини, а на върха на всяка - замък. Долу, в долината, бродело гладно куче и душело земята в търсене на мишки или друг някакъв улов. Изведнъж от единия замък се понесъл звук от тръба, известяващ, че там сядат на масата. Кучето се втурнало към замъка с надеждата, че и за него ще остане късче храна. Но не успяло да пробяга и половината път, когато оттам спрели да тръбят, за сметка на което затръбили от другия. Кучето си помислило, че няма да успее за първия замък. Явно, там вече са се наобядвали, но затова пък във втория току-що сядат на масата. И то се спуснало от тази планина и се втурнало да катери другата. Тогава млъкнала тръбата във втория замък, а затръбили отново в първия. И то отново се спуснало надолу и се втурнало да катери първата планина. Така тичало нагоре-надолу, докато тръбите и в двата замъка замлъкнали, защото и на двете места обядът приключил.
Е, досети се какво са искали да кажат с тази басня древните мъдреци и кой е този глупец, който тича, докато не му се подкосят краката, но така и нищо не намира ни тук, ни там?
Х.К.Андерсен
събота, 16 юли 2011 г.
Чия е реколтата?
Една година решила да засее поле с пшеница. Отгледала чудесна реколта. Но винаги толкова бързала за работа, че не и останало време да прекара пътека до полето, а дотам и обратно скачала по дърветата.
Един паяк случайно открил полето и зърното много му харесало. Обиколил отвсякъде, но не намерил пътека. Решил да се възползва и с измама да прибере чуждата реколта. През нощта цялото му семейство прокарало пътека и за да изглежда, че често я използват, отвсякъде я оплели в паяжини.
На сутринта, когато пристигнала катеричката, заварила паяците да отнасят зърното.
-Кой ви е позволил да прибирате реколтата от полето ми? - възмутено се развикала тя.
-Защо наричаш това поле свое? - попитал паякът.
-Защото аз съм работила на него.
-Покажи тогава къде е пътя ти дотук!
-На мен не ми трябва път, аз мога да скачам и по дърветата - отвърнала катеричката.
-Ха, къде се е чуло и видяло някой да обработва поле, до което няма път! - презрително възкликнал паякът.
Катеричката се отнесла до съда, но по предоставените доказателства той присъдил реколтата на паяците.
Събрали те всичкото зърно от полето и тръгнали да го продават на пазара. Но по пътя ги застигнала ужасна буря. Те оставили житото край пътя и се разбягали да се крият. Когато бурята утихнала, се върнали и какво да видят? Огромен черен ястреб седял върху купа със зърно, разперил криле и го пазел от дъжда.
-Благодарим ти, че си пазил стоката ни! - казали те.
-Ваша? - възкликнал ястребът. - Как ли пък не! Че къде се е чуло и видяло такава добра стока да се оставя насред пътя без пазач?! Глупости! Това е моята стока и аз я нося на пазара да я продавам. Върви си по живо, по здраво, паяко, и не помисляй да ми възразяваш!
И с тези думи ястребът се издигнал в небето и отнесъл зърното.
африканска приказка