Да оставиш кост в раната

Имало някога един месар. Веднъж той наранил ръката си много сериозно. Отишъл за помощ при известен лекар. Лекарят спрял кървенето. Когато тръгнал да превързва раната, забелязал забита костица, която трябвало да извади, но, замисляйки нещо, не го направил. Бинтовал ръката на пациента така и му казал:

-Раната е много дълбока. Ела пак след ден-два на превръзки.

И се почнало оттогава - месарят ходел през ден-два на превръзки, носел пари и месо, лекарят го обгрижвал непрекъснато, а раната все не заздравявала. Но един ден се наложило лекарят да отпътува по работа, а през това време го замествал синът му. Когато месарят дошъл за поредната превръзка, момчето видяло костта, извадило я внимателно, промило раната и направило нова превръзка. За съвсем кратко време месарят бил излекуван напълно.

-Благодаря ти! Ти си по-добър лечител от баща си! - казал той на лекарския син в деня, в който станало ясно, че няма повече нужда от медицински грижи.

И се разделили поживо-поздраво.

След някой-друг ден се завърнал и лекарят. Жена му разстлала празнична покривка на масата, но вместо ястие с месо, поднесла такова с тиквички и патладжани.

-Защо в яденето няма месо? - попитал той жена си.

-Нямаше кога да пратя момчето за месо, като трябваше да те замества - отвърнала тя.

-Че защо да трябва да ходи за месото? Месарят не е ли идвал на превръзки? - обърнал се той към сина си.

-Идва, татко. Намерих в раната забита костица и я извадих. Раната зарастна добре и не се налага да идва повече на превръзки.

-Извадил си костта! Сега разбирам защо няма месо на масата - въздъхнал лекарят.

-Нима не биваше да го правя? - попитало объркано момчето.

-Аз я оставих нарочно вътре, за да се налага месарят да идва често и да ни носи месо. От утре ще се наложи да ходим при него и да му плащаме, ако искаме да имаме месо на масата. 

Така възникнала пословицата "Да оставиш кост в раната" и започнали да я употребяват за хора, които нарочно оставят работата недовършена, за да не изчезва потребността от услугите им.

персийска приказка

Read more »

Чия е реколтата?

Всички знаят колко е работлива катеричката - не спира да работи от сутрин до здрач.
Една година решила да засее поле с пшеница. Отгледала чудесна реколта. Но винаги толкова бързала за работа, че не и останало време да прекара пътека до полето, а дотам и обратно скачала по дърветата.
Един паяк случайно открил полето и зърното много му харесало. Обиколил отвсякъде, но не намерил пътека. Решил да се възползва и с измама да прибере чуждата реколта. През нощта цялото му семейство прокарало пътека и за да изглежда, че често я използват, отвсякъде я оплели в паяжини.
На сутринта, когато пристигнала катеричката, заварила паяците да отнасят зърното.
-Кой ви е позволил да прибирате реколтата от полето ми? - възмутено се развикала тя.
-Защо наричаш това поле свое? - попитал паякът.
-Защото аз съм работила на него.
-Покажи тогава къде е пътя ти дотук!
-На мен не ми трябва път, аз мога да скачам и по дърветата - отвърнала катеричката.
-Ха, къде се е чуло и видяло някой да обработва поле, до което няма път! - презрително възкликнал паякът.
Катеричката се отнесла до съда, но по предоставените доказателства той присъдил реколтата на паяците.
Събрали те всичкото зърно от полето и тръгнали да го продават на пазара. Но по пътя ги застигнала ужасна буря. Те оставили житото край пътя и се разбягали да се крият. Когато бурята утихнала, се върнали и какво да видят? Огромен черен ястреб седял върху купа със зърно, разперил криле и го пазел от дъжда.
-Благодарим ти, че си пазил стоката ни! - казали те.
-Ваша? - възкликнал ястребът. - Как ли пък не! Че къде се е чуло и видяло такава добра стока да се оставя насред пътя без пазач?! Глупости! Това е моята стока и аз я нося на пазара да я продавам. Върви си по живо, по здраво, паяко, и не помисляй да ми възразяваш!
И с тези думи ястребът се издигнал в небето и отнесъл зърното.

африканска приказка

Read more »

С твоите камъни по твоята глава

Един стъклар излязъл от дома си и видял местния луд, опрян на оградата.
-Защо вместо да подпираш оградата, не ходиш да хвърляш камъни по хорските прозорци, както правят другите луди? Така и за мен ще има повече работа.
-Защо не, наистина! - зарадвал се лудият.
Стъкларят продължил по пътя си, а лудият се вмъкнал в двора му и започнал да обстрелва къщата с камъни. Здрав прозорец не останал.
Като се върнал стопанинът, хванал се за главата:
-Какво си направил? Аз ти казах да хвърляш камъни по чуждите прозорци, за да имам повече работа!
-Ако бях направил така, стопаните можеше да извикат друг стъклар - възразил лудият. - Сега съм сигурен, че сам ще свършиш цялата работа!

арабска приказка

Read more »

Старицата и лекарят

Една старица имала проблеми със зрението и повикала лекар, с уговорката да му плати при успешно лечение. Той мажел очите и с лекарство и всеки път, докато тя стояла още зажумяла, отнасял по нещо от дома и. Когато не останали повече вещи, които да го съблазняват, приключил лечението и поискал да му заплати. Пациентката отказала и той я завел при архонта. Там тя обяснила, че е обещала да заплати, ако лекарят излекува очите и, но след лечението започнала да вижда не по-добре, а по-зле.
-По-рано виждах у дома всичките си вещи, - казала старицата - а сега не виждам нищо.

Езоп

Read more »

Алчната ханджийка

В един селски хан влязъл пътуващ търговец. На гърба си носел голям денк със стока. А съдържателката била алчна жена. Когато видяла многото стока, дощяло и се да я получи. Настанила търговеца в стаята му и хукнала при мъжа си, да се посъветва с него, как да отнемат товара на търговеца.
-О, това е лесно - казал мъжът и. - Трябва да набереш от тревата миога*, да свариш отвара и да я омесиш с вечерята му. Тревата миога отслабва паметта. Когато търговецът хапне, непременно ще забрави багажа си у нас.
Жената така и направила: отишла в градината, набрала цял наръч от тревата миога, сварила отвара и сипала от нея във всички ястия, даже и в ориза. И след това сервирала вечерята на търговеца.
Той я изял и нищо не забелязал. Само малко му се замаяла главата и му се доспало. Прибрал се в стаята си и веднага заспал. Сутринта станал още на разсъмване. С размътена глава се приготвил и си тръгнал.
Стопанката почакала да излезе от хана и се втурнала в стаята му за денка. Помещението обаче се оказало празно. Навсякъде огледала, но без резултат. Денкът не е игла, да не го забележиш.
Ядосана изтичала при мъжа си:
-Никаква работа не свърши твоята трева миога. Напразно я варих. Търговецът си е тръгнал и нищо не е оставил.
-Не може да бъде! Който хапне от тази трева, непременно нещо забравя. Потърси хубавичко, навярно нещо е забравил.
Ханджийката отново се втурнала в стаята. Гледала, търсила и пак нищо не намерила. Най-накрая спряла в средата на стаята, плеснала се по челото и закрещяла с пълно гърло:
-Забравил е, забравил е!
Мъжът и я чул и дотичал:
-Какво? Какво е забравил?
-Забравил е да плати!

---------------------------------------
трева миога* - японски джинджифил
---------------------------------------

японска приказка

Read more »

Какво е бизнес етика?

Младият Рабинович изучава икономика и пита баща си, какво е това "бизнес етика".
-Етика? - повтаря бащата. - Питаш ме за етика, ще ти кажа. Влиза в нашия магазин жена и купува рокля за 80 долара. Плаща със стодоларова банкнота и е толкова увлечена от придобивката си, че забравя да си вземе рестото. И тук, сине мой, възниква големият етичен въпрос - да кажа на партньора си или да не му кажа!

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

Read more »