Една диня – 3 лева, три дини – 10 лева

Седи старец на пазара и продава дини. Пред сергията има надпис: "Една диня – 3 лева, три дини – 10 лева". Пристига клиент и си купува една диня за 3 лева, после още една за 3 лева и накрая трета.

– Видя ли, – обръща се той самодоволно към продавача, – купих си три дини само за девет лева. Не умееш да търгуваш!

– Купуват си по три дини вместо една, а после ме учат как да търгувам, – мърмори старецът зад гърба му.

Read more »

Легенда за стария грънчар

В град Двин, прочут със своите занаяти, живял някога стар, изкусен грънчар. От проста глина под ръцете му излизали кръгли гърнета, изписани чинии и чаши.

Някакъв момък се цанил за чирак при  стария майстор, за да се научи на занаят и да овладее тайните му. Правел всичко едно към едно като учителя: повтарял движенията му, слагал пръстите си на същото място на съда, поглаждал стените му. Но колкото и да се стараел да подражава на майстора, изработените от него съдове не се получавали така изящни и леки. Момъкът ги взимал в ръце, почуквал стените им, но нито песен, нито звън с такова дълго ехо като направените от стареца издавали те. Чиракът се натъжавал, после с подновено усърдие се захващал за работа. Дълго се учил, докато един ден не решил да отвори своя работилница. Но хората не харесвали съдовете му. Разстроен и разочарован той отишъл при стария майстор и му показал съдовете си. Старецът ги огледал, почукал, повъртял в ръце и поклатил глава:

– Всичко е направено както трябва, само едно недостига – душа. Ще ти разкрия тайната си – когато смъквам съда от колелото, лекичко духвам в него и му давам душа. Това е всичко.

арменска легенда

Зачудих се, дали затова в днешно време страдаме от такъв вопиющ недостиг на качество? :)

Read more »

Притча за директния мейл маркетинг или Как принцесата успяла да се омъжи

Имало едно време една малка принцеса. Тя тъкмо била тръгнала на училище и се научила да пише, когато майка и умряла. Вече нямало кой  да я води на училище и затова кралят, както обикновено правят кралете в такива случаи, я затворил в една висока кула, където много принцеси преди нея били прекарали дните си, общувайки с огледалото и птиците.

Принцесата живяла там цели петнадесет години. Намерила в шкафовете любовни романи и гланцирани списания, събрани там от предшественичките и и от нямане какво да прави ги изчела всичките. Така научила много важни неща - какви биват мъжете, освен краля и портиера, за какво са създадени, как да уговориш щъркела да намери бебе в зелката и как да дишаш правилно, за да се омъжиш. В крайна сметка разбрала, че за нея няма друго щастие в живота, освен да се омъжи.

От този момент принцесата започнала да прекарва дните си до прозореца и да приготвя чеиза си. Иглите, с които шиела, я бодяли по пръстите, конците, с които плетяла дантела, се връзвали на морски възли, но тя неуморно се сражавала в името на бъдещото си щастие. 

А въздухът ухаел на истинския живот и донасял със себе си звуци от цялото кралство - страстното грухтене на прасетата, сватбени камбани, пиянските възгласи на въглищарите и приспивни майчини песни. Принцесата вдишвала ароматите и слушала звуците, докато не си ушила седем нощни ризи и седем чифта долни гащи с дантели.

Тогава на дневен ред дошъл въпросът: как да се омъжи? Можела да вземе рупор и да крещи от върха на кулата, но не била сигурна дали по този начин ще има достатъчно голям обхват. Можела да си глътне корема, да свие и издаде напред устни и като се гледа в огледалото, да си нарисува автопортрети, които да бъдат разкачени по крайпътните стълбове, но това щастие е до първия дъжд. Кой глупак ще се ожени за разтечена принцеса?! Можела и да прати лакеите да обикалят по домовете и да предлагат женитба срещу половината кралство, но не била сигурна дали ще им отворят. Малко ли досадници тропат по вратите ...

Тогава принцесата взела стратегически важно решение - извадила перо и хартия и написала сто писма. После ги разпратила с директна поща - птиците - по цялото кралство и извън пределите му.  В тях обрисувала каква е красавица и умница, какви дантели има на сватбените си гащи, как умее да диша за бъдещия си съпруг и колко голяма половина от кралството ще се падне на щастливеца, който я вземе за жена.

Птиците разнесли писмата до най-добрите домове в кралството и извън него, но ... те били просто птици - не ги връчвали в ръцете на потенциалните женихи, а просто ги пускали отгоре. И те паднали къде ли не - едно на сметището и го видели само кокошките; друго  в легена с водата, с която господарят тъкмо се бил измил, и той го видял, но не успял да го прочете подгизнало и размазано; трето в ръцете на ревнива прислужница, която го накъсала на малки парченца. Може дълго да се разказва за това, но важното е, че едно от всичките попаднало право в целта, т.е. право в ръцете на един принц, който вече се бил измил и изсъхнал, нямал ревниви прислужници и прочие напасти и най-важното - умеел да чете и добре си знаел интереса. Принцът бързо погледнал на картата колко ще да е това половин кралство и му станало интересно как умее да диша принцесата.

А на нея и това и трябвало, защото понякога за пълно щастие един процент е напълно достатъчен.

Read more »

Притча за работата в екип или Как украинците носили подарък на руския цар

Ще прекъсна за малко хумороскопа, защото тая приказка ми изплува преди няколко дни в главата и решително отказва да си тръгне. Явно, страстно желае публичност. :D

Трима украинци решили да занесат подарък на руския цар в знак на почит и уважение.

- Да му занесем бяла погача - предложил единият.

- Той яде бял хляб всеки ден, глупако! - не одобрил вторият.

- Е, какво тогава?

- Да му занесем бъчвичка с квас ...

Почудили се още, поумували и решили квас да бъде. След това започнали да мислят с какво приветствие да се обърнат към царя. Първият рекъл:

- Като му поднесем подаръка, аз ще кажа: "Да си жив и здрав, царю честити!"

- А аз ще продължа: "... с царицата и царчетата..." - измислил вторият.

- А аз ще завърша: "... и целият царски двор!" - казал третият.

Речено-сторено. Взели бъчвичка с квас и се отправили на път. Стигнали в царския дворец.

Когато ги пуснали в залата, да поднесат подаръка и приветствието си на царя, тръгнали в колона един след друг. Не щеш ли, досами царския трон първият се спънал, пльоснал се на земята, бъчвичката се пукнала и квасът се разлял.

- Дявол да го вземе! - възкликнал той.

- ... с царицата и царчетата ... - побързал да каже репликата си вторият.

- ... и целият царски двор! - завършил третият, който така и не видял какво е станало, защото били подредени плътно един зад друг.

- Стража-а-а! - провикнал се ядосан царят.

- ... Май все пак трябваше да донесем погача ... - почесал се по главата третият украинец, в недоумение от яда на царя.

Read more »

Каква бира пият учените?

В края на миналата седмица като се присетих  за Нилс Бор, ми попадна и тази история ...

В края на посещението му в СССР през 1961-ва, когато го изпращали(от текста не става напълно ясно на авто- или на аерогарата), се оказало, че отпътуването за Копенхаген ще е с няколко часа закъснение. Групата на изпращачите започнала неусетно да се топи. И в някакъв момент се оказало, че са останали да му правят компания само кандидат на науките и студент. За да уплътнят времето, отишли да пият бира. Тогава го попитали каква бира пият в Дания.

- Даже не можете да си представите колко сериозен въпрос задавате - отвърнал той. - Работата е там, че естествените науки в Дания се финансират от пивоварна "Карлсберг". Затова всички, които работят в нашата сфера, поддържат своите благодетели и пият "Карлсберг". На свой ред, друга пивоварна - "Туборг", поддържа хуманитарните и съответно те пият само нея.

- А как Ви се струва нашата бира? - попитали руските физици.

- Важното е, че не е "Туборг"! - отвърнал Бор.

През 1970-та "Карлсберг" поглъща "Туборг" и какво се е случило със спонсорирането на науките от тяхна страна не знам. Но това, заради което ви разказвам тази история, е че се опитах да си представя как нашите естественици пият тенденциозно "Каменица"(примерно), а хуманитарните - "Шуменско"(да речем) ... и не успях. Ами те да не са някакви футболисти?! Или греша? :)

Източник на историята: "Педагозите също се шегуват"

Read more »

Добре свършена работа

Един господар изпратил слугата си на пазар с много поръчки. Слугата се върнал, но бил забравил да свърши нещо дребно. Господарят се разгневил, дълго му се карал и накрая назидателно заключил:

- Добрият слуга не само върши това, което му е поръчано. Той се досеща и за онова, което господарят му може да е искал, но да е забравил да каже и върши и него!

На следващия ден господарят се разболял и пратил слугата за доктор. Слугата тръгнал и не се върнал целия ден, а чак вечерта.

- Какво правиш, за Бога? - изпъшкал господарят. - Доведе ли лекаря?

- Господарю, постъпих така, както ми нареди вчера - отвърнал слугата. - Доведох не само лекаря, а и всички, които може да ти потрябват, ако не успее да те излекува - нотариус, за да си напишеш завещанието; свещеник да те изповяда; оплаквачки; дърводелец да ти вземе мярка за ковчег; гробари и каменоделец за надгробната плоча.

Read more »

Притча за авгиевите обори и аутсорсинга

... или Как е правилно да се вършат подвизи

Наел се Херакъл да свърши чутовен подвиг - да изчисти оборите на цар Авгий, които не били виждали лопата и количка от години. А после седнал и се замислил: "Аз хубаво се наех, а сега как да направя такова чудо?!" Мислил, мислил и изведнъж му просветнало - АУТСОРСИНГ, разбира се, ще правим аутсорсинг!

Тръгнал през пазара, а там тече пълноводна река от нелегални имигранти. "Ето кой ще свърши работата!" - потъркал ръце Херакъл и ги наел срещу незначително възнаграждение. Оставил ги да чистят оборите, а той отишъл сам да извърши някой-друг подвиг.

Вършил каквото вършил и се върнал да види как върви работата. Оборите вече били почистени до блясък, а имигрантите даже се канели да отведат конете. Хвърлил им той един хубав бой и ги изгонил, без да им плати стотинка, разбира се.

Явил се накрая Авгий и се изумил от резултата.

- Та как казваш свърши работата? - попитал той.

- С ръ..., ра..., такова де - река - не загубил присъствие на духа Херакъл.

- Я не ме прави на будала! - ядосал се Авгий. - Тук имигранти работеха, нали сам видях.

- Какъв ти е проблемът?! - не му останал длъжен Херакъл. - Аутсорсинг - който го може най-добре, той и работи!

И заплащането, все едно, си прибрал.

Read more »

Искаш ли да живееш, умей да се въртиш!

По времето на Херодот живели в Северна Африка две съседни племена  - псили и насамони. Много различни били.

Насамоните живели тихо, незабележимо, яли  скакалци с мляко и когато се женели, младоженецът чакал търпеливо всички сватбари подред да преспят с невестата. Трябва някак да се забавляват гостите. Както се казва, с едни скакалци няма да се заситиш.

Главната особеност на насамоните била, че те винаги държали носа си по вятъра. При насрещен вятър се обръщали на 180° и всеки насрещен вятър се превръщал в попътен. Насамоните си измислили и пословица: "Искаш ли да живееш, умей да се въртиш". Хубава пословица. С такава пословица никакъв вятър не е страшен.

А псилите винаги си държали носа срещу вятъра. Против насрещния, против попътния. Даже когато вятърът им духал в платната, те налягали веслата и гребели наобратно. Затова носовете на псилите били сплескани, а на насамоните  дълги, все едно гонещи вятъра.

В нея година южният вятър изсушил полята и насамоните славели сушата, държейки носовете си по южния вятър. Майната и на реколтата! Колко пъти били излизали сухи от водата, а да излязат сухи без вода за тях било смешна работа.

А псилите, естествено, отпрали направо, те искали да живеят, но не искали да се въртят. И обявили война на южния вятър, за да се срещнат с него в открита схватка. И тръгнали срещу вятъра с чипите си носове напред.

Срещнали се насред пустинята, в пясъците. Псилите стояли в готовност, но южният вятър прибягнал до обичайната за пустинята тактика: просто ги засипал отгоре с пясък и натрупал върху тях цяла пясъчна планина.

"И след тяхната гибел страната им била завладяна от насамоните" - свидетелства Херодот.

Тихите насамони. Безконфликтните насамони. Тъгувайки за псилите, те яли скакалци с мляко и когато се радвали за себе си, яли пак същото.

Феликс Кривин

Read more »

Притча за двамата хлебари

Вече никой не помни кога и къде се е случило това. Живели двама хлебари. Първият бил ленив и алчен. Искал единствено с малко вложения да изкарва много пари. Вторият бил истински майстор и обичал да вижда удоволствието, което се изписва на лицата на клиентите му, когато опитат неговите тестени произведения.

Една ранна сутрин двамата отишли на мелницата. Попитали каква е цената на брашното и когато чули отговора, първият креснал:

- Това е твърде скъпо! - и ядосан изхвърчал от мелницата.

Той възнамерявал да си тръгне, но на двора видял работниците да сортират чували с брашно.

- Как го делите? - заинтересувал се той.

- Това е хубаво, качествено брашно - казали работниците, като посочили едната купчина. После се обърнали към другата: - А това е с червеи и става само за храна на свинете.

"Щом става за храна на свинете, значи става и за клиентите ми - зарадвал се хлебарят. - Глупавият човек няма да почуства разлика, а аз мога да взема евтина суровина и да изкарам голяма печалба."

И първият хлебар взел от евтиното, некачествено брашно на ниска цена, а вторият - от най-доброто качество, което естествено винаги е скъпо. По същия маниер закупили и останалите съставки за хляба. После се захванали за работа. Първият изкарал печен-недопечен хляб от месено-недомесено тесто и побързал да се прибере у дома, за да си почива. А вторият приключил след полунощ, защото спазвал всички правила на хлебарското изкуство. Накрая бил много уморен, разбира се, но доволен, защото печивото му било достойно и за крал.

На следващата сутрин двамата изкарали стоката си на пазара. Клиентите на втория хлебар били много доволни и се връщали за още. И клиентите на първия се връщали, но за да си искат парите обратно. Това не го смутило особено, защото бързо решил: "Мога да смъкна цената значително и пак да съм на печалба при тази евтина суровина, а конкурентът ми не може, защото ще фалира." Добавил към некачествения си хляб и една евтина глазура, за да подобри търговския му вид, а ако някой се оплачел, отговарял:

- Че ако искате да ви смъкнат десет кожи за един хляб, идете при колегата!

Отрязвам края на тази приказка, защото "ти като кого искаш да бъдеш" нещо не ми звучи смислено в нашите обстоятелства. Правилният въпрос е "Колко безкомпромисност можеш да си позволиш и да оцелееш?" И началото и е сбъркано. Как да не помни никой кога и къде, като се случва тук и сега?!

Read more »

Добра реклама ... против сделка

Настрадин Ходжа имал прекрасен дом с всички удобства, които човек може да си пожелае. Съществувал само един проблем - този прекрасен дом му бил омръзнал до смърт. Решил, че не иска повече и минута да живее в него и отишъл при търговец на имоти.

- Искам да продадеш къщата ми - казал му Настрадин.

- Разбира се, на твоите услуги съм - отвърнал търговецът и веднага се хванал за работа.

Написал обява и я поместил във вестниците. На следващия ден Настрадин я прочел и пак отишъл при търговеца.

- Няма да продавам - заявил той. - Твоята обява ме убеди, че това е домът, в който съм искал да живея през целия си живот.

Read more »

Настрадин Ходжа и брилянтът

Настрадин Ходжа живеел в малък град. Там имало обичай, ако някой намери нещо чуждо, да иде на пазара и три пъти силно да извика: намерих скъпоценен камък, рупия или каквото друго е намерено. Ако собственикът търси загубеното, може да си го прибере, ако не - остава за този, който го е намерил.

Настрадин Ходжа намерил брилянт. По обичая отишъл на пазара и извикал три пъти, че го е намерил. Никой не се отзовал и той си тръгнал към дома.

- Къде ходиш посреднощ? - скарала му се жена му.

- На пазара - отвърнал ходжата. - Нещата трябва да се вършат навреме.

Read more »

Не сме имали отдавна и няма да имаме скоро

Собственик влиза в магазина си и чува продавача в дружески разговор с клиентка да казва:

- Не, не сме имали от няколко седмици, а по всичко изглежда, че няма и да имаме скоро.

Клиентката си тръгва.

Собственикът хуква да я гони:

- Госпожо, поръчали сме и чакаме доставката всеки момент. Заповядайте да ни посетите отново в следващите дни!

Жената го поглежда озадачено и продължава по пътя си, а той се връща в магазина и разярено се нахвърля на продавача:

- Никога, ама никога, запомни, не отговаряй на клиент по този начин! Въобще изхвърли от речника си думата "няма"!

- Всъщност, - казва продавачът - тя се интересуваше дали скоро е имало дъжд ...

Read more »

Задминал майстора

Младо габровче се главило да учи зидарство, но попаднало на майстор, който ги карал да работят "от тъмно до тъмно".

- Майсторе, - викнало една вечер габровчето - по зида лази мишка!

- Нищо не виждам в тъмното - смотолевил майсторът и продължил да зида.

- Е, щом е станало тъмно - спираме! - рекло габровчето и всички дружно разпасали престилките.

от "Габровски шеги"

Read more »

Защо учителите взимат ниски заплати

Съдейки по това, което ще ви разкажа, поне у нас явно е така открай време. :)

В Х-ти клас имахме една много "бойна" учителка по история. Когато се развълнуваше от това, което разказва, а то се случваше често, защото тогава учехме българска история, биеше с юмрук по катедрата и викаше: "Майка му мечка!" :D Двете и любими приказки бяха да споменава Ляпчев с фразата му "со кротце, со благо ... и со малко кютек" и тая история за българските учители:

По време на управлението на Стамболийски имало брожение сред учителите заради ниските заплати. Когато при него се явила делегация с искания, той им отвърнал само с две думи:

- Много сте!

Read more »

Шуробаджанащина и бизнес

Веднъж ученик споделил с Учителя:

- Във фирмата, в която работя, ключовите постове заемат роднините на директора. Той е и собственик на фирмата. За да не влиза в конфликт с роднините си, често приема решения, които са в ущърб на бизнеса.

- Говорил ли си с него за това?

- Да, веднъж. Той каза, че и сам е наясно, но ... това не е моя работа.

- Знаеш ли ... - Учителят се замислил и накрая тъжно поклатил глава: - Това наистина не е твоя работа.

Когато помолихме Първия Ученик да коментира тази история, предизвикваща у нас известно недоумение, той порови из записките си и каза: "Учителят неведнъж е подчертавал, че човек не съществува за създадения от него бизнес, а бизнесът съществува за създалия го човек".

по Тадао Ямагучи

Read more »

От всеки камък заек не става

Имал Малчо камениста нива, та решил един ден да я очисти. Таман започнал работа, минали наблизо глупаци, попитали го:

-Какво правиш, Малчо?

-Зайци правя - отвърнал им той.

-Как ще правиш зайци, нали виждаме, че камъни събираш!

Изправил се Малчо, килнал капа на врата си:

-Че ги събирам, събирам ги. А като станат купчинка, ще започна от тях зайци да правя. Почакайте и ще видите.

Поработил що поработил, посъбрал камънак и хубаво огледал изпод вежди близкия трънлив слог. Кога минел оттам, все излизал по някой заек.

-Готово - подвикнал той на глупаците. - Добре си отваряйте очите, че то от всеки камък заек не става.

И запратил един ръбат отломък в буренака.

Както и очаквал, оттам скокнал заек, свърнал край глупаците и изчезнал към гората.

-Бре, то истина било! - развикали се те. - Може ли и ние да опитаме?

-Може - отвърнал Малчо. - Само че вие правете зайци в долния слог, че да не се омешат с моите.

И тръгнал към кладенчето за вода.

Запретнали ръкави глупаците, работят ли работят. Кога се върнал Малчо, из цялата нива ни едно камъче.

-Каква сте я свършили вие бре! - развикал се той. - Сега аз от какво зайци ще си правя?

-Остави се - отвърнали му съкрушено глупаците. - Напразно се бъхтахме. Ни един заек не смогнахме да измайсторим.

-Аз съм виновен! - плеснал се по челото Малчо. - Забравих да ви кажа, че като хвърлите камък, трябва да изречете: заек да станеш! Ама нейсе. Имам и друга нива, още по-камениста, там ще ви заведа, да ви омръзне зайци да правите.

И тръгнал към другия край на полето, сподирен от дружината на глупаците.

Атанас Стоянов, "Казвам се Малчо"

Това е българска стратегма за облагородяване на "земеделски земи" чрез конкурси в интернет. :D

Read more »

Вързана мечка

Някъде, в някакъв град, един човек, доста богат, магазин решил да си отвори.

Както решил, така и сторил.

- Всичко е хубаво, всичко добро е, но магазин без фирма какво е? - си рекъл стопанинът на магазина. - Ще ми се присмиват мнозина, като видят, че над дюкяна още фирма не е закована.

Повече човекът и не умувал. Отишъл при този, който фирми рисувал, поръчка за фирма да си направи.

- Магазинът ми трябва да се прослави - рекъл той на рисувача, - щом фирмата над него закача. Затова ти прави, струвай, мечка на фирмата ми нарисувай.

- Мечка, мечка, каквото желаеш, ще нарисувам, но трябва да знаеш, че много бои за мечка отиват, а и мечките два вида биват.

- Добре де, преди да си отида, кажи ми какви са тия два вида?

- Единият вид е мечка вързана, а другият вид пък е отвързана. Сериозно говоря, не се шегувам. Кажи каква да нарисувам?

- Хубаво, колко ще струва едната, а и на другата кажи ми цената?

- Хатъра няма аз да ти троша - отвързана мечка струва пет гроша, а за вързаната ще дадеш десет. Разбира се, и двете ще ти харесат.

- От цената всичко ясно ми става. Отвързана мечка нарисувай тогава.

И ето че само подир два дена над магазина фирмата била закачена.

Два ли дни минали, три ли - не знам, но пороен дъжд изсипал се там.

Гледа стопанинът на магазина: на фирмата мечката я никаква няма.

- Брей - рекъл си, - по каква ли причина тоя човек така ме измами?

И след две-три минутки само намерил художника чак у дома му.

- Слушай - рекъл му, - това е измама! След дъжда мечката я никаква няма.

А художникът казал:

- Недей ми писка, отвързана мечка ти самичък поиска. Такава мечка при дъжд и влага, разбира се, че ще избяга.

- Добре, повече не се шегувай, една вързана мечка ми нарисувай, да си я взема утре ще мина - казал стопанинът на магазина.

За художника нямало никаква пречка - нарисувал за два дни „вързана“ мечка, която на фирмата и до днеска стои и ни от буря, ни от дъжд се бои.

А стопанинът на магазина разказвал от този ден на мнозина, които да купуват идвали тука, за тая случка, пълна с поука. 

Радой Киров

Read more »

Професионални качества и кариера

В началото на ХI век султан Махмуд Газнави нападнал и превзел Хорезм. Връщайки се в Газна, решил да вземе със себе си великите учени , в това число и Абу Райхан Бируни.

Често пъти султанът принуждавал Абу Райхан да върши неща, които не одобрява. Като виден астроном Бируни бил противник на астрологията, но султанът го карал да прави предсказания.

Веднъж Махмуд седял в павилион с четири врати на покрива на двореца.

-Предскажи през коя от вратите ще изляза! - заповядал той на Абу Райхан.

Ученият въздъхнал, помолил за астролабия и се захванал за работа. Написал предсказанието на едно листче и го подал на султана. Той го взел и преди да го отвори, заповядал в източната стена да пробият нова врата, през която и излязъл. След това разгърнал листа, за да прочете предсказанието на Абу Райхан. Там пишело: "Няма да излезе през нито една от тези четири врати. Ще заповяда да избият нова врата в източната стена и ще излезе през нея." Султанът, който видимо си търсел повод да се разправи с учения, се вбесил и заповядал да го хвърлят от покрива. Това било изпълнено, но Абу Рейхан паднал на тента, опъната от някой от ниските етажи на двореца, търкулнал се по нея и меко се приземил на земята. После станало ясно, че той предвидил даже и това, било написано по-надолу в бележката. Султанът просто излязъл от кожата си и заповядал да заточат Бируни в крепостта Газна.

Абу Райхан прекарал шест месеца в заточение. През това време никой не посмял да напомни на султан Махмуд за него. Великият ходжа Ахмед Хасан Мейманди през цялото време търсел удобен случай да ходатайства за Абу Райхан. Най-сетне дошъл ден, в който по време на лов султанът бил в добро разположение на духа. Ходжата подхванал разговор за астрологията и накрая въздъхнал:

-Нещастният Абу Райхан! Направи две прекрасни предсказания, а вместо халат и почетно място, получи окови и килия!

Махмуд се усмихнал:

-Ходжата разбира, че аз и сам знам това. Казват, че на този човек няма равен в света, освен може би Али ибн Сина. Само че неговите предсказания са в разрез с моите желания!

из "Мъдреците на Изтока", А. Ебрахими Торкаман, ДГУ, 2009

Та в заключение, професионалните качества и кариерата не са в правопропорционална зависимост по подразбиране. :)

Read more »

Бялото врабче

Имало някога един фермер. Работите му въобще не вървели на добре. Фермата западала, натрупали се дългове, а той изпаднал в пълно отчаяние. И тогава някой му разказал за бялото врабче. То носело щастие и късмет на онзи, който го видел. Но това можело да се случи само на зазоряване, когато първите слънчеви лъчи се покажат на хоризонта.

На следващото утро фермерът бил навън още преди пукването на зората. Ден след ден, цели месеци излизал по тъмно в очакване да зърне врабчето, което да му донесе жадувания късмет, но така и не се случило. За сметка на това при ранните си разходки фермерът забелязал куп неща, които се нуждаели от вниманието и грижата му, и ги вършел още преди закуска. Скоро работите във фермата потръгнали и тя разцъфтяла.

Понякога и в преследване на илюзорното човек трупа полезен опит и умения. :)

историята е от "Лунната долина" на Джек Лондон

Read more »

Професионализмът на уредите

Професионален фотограф бил поканен на светска вечеря по частен повод. Решил да извлече дивиденти и да спечели потенциални клиенти. Затова взел със себе си някои от най-хубавите си снимки. След вечерята поканил домакинята да ги разгледа.

-О, какви прекрасни фотографии! - възкликнала очарована тя. - Сигурно имате страхотен апарат!

Фотографът премълчал. Но на сбогуване се обърнал с благодарности към домакинята:

-Прекрасна вечеря, госпожо! Сигурно имате страхотни тенджери!

Ей така и вкъщи. Дълго време се изтезавах с печка, на която през седмица гореше по някой реотан, а през останалото време работеше както си иска. Имам петтомна дисертация на тема "Как да сготвим прилично ядене в скапана печка". Естествено, имаше и неуспешни експерименти и тогава аз не бях сготвила както трябва. Миналият месец това чудо на техниката и домашните ремонти реши да си устрои празнични фойерверки по никое време и се видях окончателно принудена да купя нова. По-добре не ме питайте каква, важното е, че е нова. И сега печката готвела много хубаво. Бре, да и се не види! :D

Read more »