Показват се публикациите с етикет успех. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет успех. Показване на всички публикации

четвъртък, 10 януари 2013 г.

Хейлим - тайната на успеха (продължение)


"Направи хейлим твое жизнено правило и ще постигнеш успех." С тези думи султанът изпратил поета да си върви.

И идва моментът да обясня, какво пише под черта за думата "хейлим", а именно: "Изразите "умението да бъдеш приятен", "да предизвикваш доверие", "да печелиш нечие благоразположение, като се преструваш" едва ли предават цялата палитра от значения на тази арабска дума." Знам, че ще има разочаровани, но това е животът. :)

По пътя към хана младият човек дълго размишлявал върху този необичаен съвет. И изведнъж го осенила идея ... На пуста улица срещнал богато облечен гръцки свещеник и с остри заплахи го принудил да разменят дрехите си. Като се прибрал, стоял в стаята си толкова дълго, колкото било необходимо, за да порасне косата му достатъчно, за да мине успешно за православен свещеник. 
Когато това станало, се обърнал към мюсюлмански шейх с молба за лична аудиенция. Когато шейхът го приел, "свещеникът" разказал следното:
- От три дни сънувам един и същи сън. Явява ми се един почтен човек с такава и такава външност, облечен така и така (от описанието, което дал, всеки образован мюсюлманин би познал пророк Мохамед) и ми казва, че е изпратен да ме посвети в истинската вяра. След това започва да чете някаква молитва и ме кара да я повтарям заедно с него, докато не я науча наизуст. Накрая, като я научих, ми каза, че трябва да дойда при теб, за да получа по-нататъшни указания.
След тези обяснения нашият хитрец гладко изрецитирал първата сура на Корана. Поразеният шейх му задал няколко тривиални въпроса, на които гостът отвърнал като по вода. По всичко личало, че е православен свещеник, на който сам пророк Мохамед.е решил да преподава основите на исляма. Това бил най-любопитният случай за обръщане в нова вяра, за който шейхът бил чувал през живота си и охотно приел посетителят да остане в дома му, за да му помага в обучението и да го напътства духовно.
На следващата сутрин мнимият свещеник разказал, че отново бил посетен насън от пророка и като доказателство изрецитирал втората сура на Корана, която се състояла от 286 строфи, без да допусне нито една грешка. Шейхът бил поразен до дъното на душата си. Поканил други мюсюлмански духовници да го посетят на сутринта, за да видят с очите си невероятното обръщане. Когато пред тях без грешка младежът изрецитирал третата сура и гладко и вярно отговорил на всичките им въпроси, всички се убедили, че са свидетели на истинско чудо.
Вестта се разлетяла като вятър из Истамбул. Трогнати мюсюлмани засипвали шейха с подаръци, които той охотно делял с ученика си. 
Когато султанът чул за "чудото" и разбрал кога се е случило, го споходили съмнения и заповядал новоизлюпеният мюсюлманин да се яви при него. Познал го от пръв поглед и сурово поискал обяснение.
- Ваше Величество, посъветвахте ме да приема хейлим за свое жизнено правило и аз намерих този съвет за много удачен! - казало момчето.
Султанът се разсмял и пратил да съобщят на шейха, че той лично ще поеме по-нататъшната грижа за повереника му. Назначил младежа за свой личен секретар и постепенно той се издигнал до най-високите етажи на властта.
Оттогава на Изток казват: "Вземи хейлим за правило и ще преуспееш". А понякога просто: "Целувай кучето по муцуната дотогава, докато получиш от него каквото ти трябва".

палестинска приказка


Хейлим - тайната на успеха

Някога, много отдавна, в едно градче живял младеж, известен със своята образованост.
Той завършил знаменития каирски университет Ал Азгар, бил магистър на всичките седем науки, говорел седем езика, бил ненадминат калиграф, поет - дотолкова съвършен, та приятелите му твърдели, че стиховете му са достойни да бъдат гравирани на вратите, водещи към Каабата в Мека, и дотолкова ерудиран учен, че се ползвал с привилегията да носи широк тюрбан, която имали само високо образованите люде.
Независимо от всичките си достойнства, той не успял да заеме достойно място в живота, защото нямал влиятелни роднини, които да му помогнат да се издигне. Това не го смущавало. Младежът бил амбициозен и решил сам да завоюва внимание и похвала от страна на султана и като следствие - богатство и по-добро положение в обществото.
С тази цел той написал чудесна поема във възхвала на великия хан, повелител на всички правоверни, властващ над араби, перси и римляни и чиято слава се простирала на седем континента и зад седем морета. Юношата изпратил одата си на султана, като за да откупи благоволението на всички чиновници, през чиито ръце трябвало да мине, за да стигне до повелителя, продал почти всичко, което притежавал.
Младият човек хранел големи надежди за облагите, които би могъл да получи, благодарение на своите стихове. Затова преживял голям душевен срив в деня, в който местният управник го повикал да му връчи срещу подпис получените от държавната хазна 50 динара, а когато поетът се явил, сухо го информирал, че удържа 40 динара в отплата на жалбите на разни чиновници, а 5 динара задържа за себе си. Шейхът намерил предлог да задържи още 3 динара и в резултат, младият човек получил всичко на всичко 2 динара. Нашият герой бил упорит по характер и успял да надмогне отвращението си от всичко случило се и да напише втора поема, даже по-добра от първата. След това се отправил директно към Истамбул, без да се доверява повече на посредници, за да сложи лично произведението си в нозете на султана.
Когато пристигнал, отседнал в един хан, за да си почине вечерта. А на сутринта, след като привел облеклото си в приличен вид, се отправил към джамията, която ежедневно посещавал повелителят. Причакал го на входа и падайки в краката му, поднесъл своята поема. Падишахът я приел благосклонно и след като излязъл от джамията, поканил младежът да го придружи в двореца. Там прочел стиховете, които намерил за доста приятни, и връчил на момчето 10 динара от личната си хазна. Виждайки разочарованието, изписало се на лицето му, господарят поискал да разбере на какво се дължи. Младият поет паднал в краката му и развълнувано разказал историята си, как разпродал цялото си имущество с надеждата да се сдобие с богатство и положение в обществото и как мечтите му били попарени в последствие.
- Синко, - ласкаво казал султанът - бъди доволен от това, което получи! Аз мога да ти дам повече пари, но това единствено ще ти създаде нови проблеми, като привлече вниманието, завистта и недоброжелателството на другите. А в добавка, аз ще ти дам нещо много по-ценно от всички таланти и знания, които притежаваш - ще ти разкрия тайната на успеха в живота. Тя се заключава в една-единствена арабска дума - думата "хейлим"!

Следва продължение ... :)


четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Пробна задача

Мъж се явява да кандидатства за продавач в магазин за мъжка мода. Собственикът е твърде скептичен, но кандидатът е настоятелен. Виждайки че няма да се отърве лесно от него, собственикът се опитва да изшмекерува:
-Добре! - казва той на кандидата - Аз излизам за един час на обяд. И ще приема Вашата кандидатура, ако през това време успеете да продадете този артикул.
И донася от дъното на магазина кошмарен костюм на жълти и зелени райета.
-Вече няколко години никой не е успял - доуточнява той.
Когато се връща от обяда, го посреща победоносният вик на кандидата:
-Продадох го, продадох го!
Собственикът е сразен, но не толкова от продажбата на костюма, колкото от вида на продавача - дрехите висят разкъсани по него, целият е в кръв и рани.
-Но какво стана? - пита потресено той. - Сбихте се с клиента ли?
-Не, с него всичко мина чудесно, но кучето му - водач направо побесня!

... Май ще ми трябва нов етикет за бизнес сатира, защото, съотнесен към сегашната ни реалност, тоя хумор е доста горчив вече ...


сряда, 13 юли 2011 г.

Идеята за милиарди, която чакала на улицата

През 1974 г. младият парижанин Жан-Клод Деко се прехранвал с това, да разлепя рекламни обяви из своя град. Но ненадейно останал без работа, защото властите обявили тази дейност за незаконна. Жан-Клод не се обезсърчил, а напротив, започнал да обмисля как да продължи законно работата си, като при това тя да има принос за благоустройството на града. И измислил. Идеята го осенила внезапно, докато чакал автобуса, целият прогизнал от силния дъжд, както и останалите хора на спирката. Тогава той си помислил, че може да строи безплатно съоръжения за спирките на градския транспорт срещу правото безплатно да поставя на тях реклами. Отправил се с предложението си при кмета и получил разрешение. Този дъждовен ден може да бъде смятан за деня на основаване на крупната компания JCDecaux S.A. с огромен доход, основно от реклами.
В началото на 1999 г. придобили и крупната европейска фирма за производство и инсталиране на билборди - Havas Media Communication – Outdoor Advertising. В днешно време компанията не само е разпростряла дейността си в повече от 1200 градове по света, а и е разширила асортимента си от улично оборудване - навеси за автобусни спирки, павлиончета за вестници, пътни знаци, улични пейки, улични стълбове, кошчета за боклук, интерактивни рекламни панели и химически тоалетни.

Източник

сряда, 29 юни 2011 г.

Кучето, което ходело по водата

Човек за пръв път взел кучето, което отглеждал, със себе си на лов. Скоро прострелял патица и тя паднала в езерото. Кучето притичало по водата и донесло патицата. Ловецът бил удивен. Прострелял втора патица и отново се повторило същото.
На следващия ден човекът поканил съседа си да ловуват заедно. Всеки път, когато някой от тях уцелел, кучето тичало по водата и донасяло дивеча. И двамата ловци мълчели, докато най-накрая стопанинът на кучето не издържал:
-Да забелязваш нещо особено в поведението на кучето ми?
Съседът замислено потрил брада:
-Да, разбрах каква е работата. То просто не умее да плува.

Антъни де Мело "Молитвата на жабата"

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Притча за победата

В тъмната нощ царят предвождал воините си в поход. Пътят бил дълъг и труден. Воините губели сила, а и в непрогледна нощ и страхът е по-силен. Започнали да роптаят, но царят сурово наредил да продължат напред без забавяне и отмора. На зазоряване извършили изненадваща атака и поразили врага.
След битката царят ги попитал, в кой момент от нея са победили. "Когато нападнахме" - радостно възкликвали едни. "Когато хвърлихме копията" - твърдели други. "Когато опънахме лъковете" - отговаряли трети.
-Не, - казал царят накрая - победихме още през нощта, когато надмогнахме страха и слабостта си!

сряда, 22 юни 2011 г.

Посоките на неуспеха

петък, 10 юни 2011 г.

Успех

И видял Вятър от Планините мускулест, загорял мъж с набедрена препаска, който се изкачвал нагоре и носел на плещите си огромен камък. Пот струяла от лицето, гърба и гърдите му. По всичко личало, че каквото и да му струва, той възнамерява да изпълни делото си докрай.
-Кой си ти? - попитал Вятър от Планините.
-Аз съм успехът - отвърнал мъжът и спрял.
-Ето! Ако нещо не ми достига в живота, това си ти, но постоянно ми се изплъзваш и се предлагаш на другите.
-Аз не се изплъзвам. Винаги съм пред теб, но ти много често, на една крачка от срещата ни, спираш и се обръщаш назад.
Той поставил камъка на земята, но продължил да го придържа.
-Кога е било това?
-Спомни си колко пъти си си казвал: "Направих всичко възможно, но нищо не се получи".
-Прав си, действително казвам така, когато съм се стремил към нещо, полагайки, както ми се струва, всевъзможни усилия, но така и не съм постигнал успех.
-И какво се случва после?
-После, естествено, изоставям намерението си и се връщам назад.
-Колко жалко!
-Защо?
-Защото на практика ти е оставало да направиш само една крачка, за да се срещнеш с мен.
-Не е възможно. Преди да изоставя намерението си, аз действително съм направил всичко, което мога, за да успея.
-Прав си, направил си всичко, освен последното.
-Какво е то?
-Работата е там, че когато човек почти ме достига, преди срещата с мен му се дава едно последно изпитание.
-Какво?
-Изпраща му се чувството, че е претърпял неуспех. Но това е само усещане, а в действителност му остава само да протегне ръка и да достигне успеха.
-Така ли? Колко жалко, че не знаех това преди, защото аз наистина изоставям намеренията си точно в такъв момент.
-Затова помни - изпиташ ли чувство на поражение, успехът е право пред теб. Трябва само да не се предаваш и да направиш последно усилие, последната крачка към твоята цел.
-Благодаря ти за мъдрия и добър съвет!
-Как мислиш, какво ще се случи, ако пусна този камък сега? - попитал мъжът и показал камъка, който носел и в момента бил подпрял с крак.
-Ще се търкулне надолу по наклона.
-А какво ще се случи, ако го занеса до върха и тогава го пусна на земята?
-Ще остане да лежи там.
-Затова помни - незавършеният път изглежда като поражение. Винаги достигай до края.
И мъжът отново качил камъкът на раменете си и продължил към върха на планината.

Владимир Лермонтов "Библия на Любовта"

събота, 14 май 2011 г.

Вярваш ли, че успехът е възможен? А вярваш ли, че е възможно да успееш ти?

Репоствам публикацията, изчезнала по време на срива на Блогър. Ако действително възстановят изчезналите публикации, както обещаха, откровено нямам никаква представа на какъв адрес вече ще е достъпна, защото я публикувам от същата чернова. :D

Имало един въжеиграч, който бил толкова умел, че вършел истински чудеса. Например, можел да ходи по въже над бурен водопад. Но хората често не вярвали, докато не видели това с очите си.
Веднъж дошъл един такъв недоверчив човек и го попитал:
-Наистина ли можеш да ходиш по въже над водопада?
-Наистина - отвърнал въжеиграчът.
-А ще ми покажеш ли, за да се уверя?
-Ще ти покажа.
И въжеиграчът направил демонстрация.
-Сега вярваш ли? - попитал той посетителя.
-Да, уверих се, че това е възможно.
-А вярваш ли, че мога да мина по въжето над водопада с асистента на раменете си?
-Ще повярвам, ако го видя.
Въжеиграчът направил и тази демонстрация.
-Сега повярва ли? - попитал отново той.
-Повярвах - отвърнал посетителят.
-А вярваш ли, че е възможно да стъпиш на въжето с мен?

вторник, 29 март 2011 г.

Формулата на успеха на Айнщайн

Веднъж попитали Айнщайн:
-След като имате формули за изразяване на толкова сложни теории и обяснение на толкова сложни явления, можете ли да напишете формулата, по която постигнахте Вашия успех?
Той отишъл до дъската и написал: У= У1 + У2 + У3.
Помолили го да обясни и той казал:
-У - това е успехът. У1 е умението ми да работя, У2 - умението ми да почивам, У3 - умението ми да мълча. Аз не бих станал Айнщайн, ако не умеех да слушам критиките, с които ме засипваха през целия ми живот.

Йордан Милев "99 нощи с Шехерезада"

сряда, 2 февруари 2011 г.

Кой стреля най-добре

Веднъж трима воини спорили за това, кой от тях стреля най-добре с лък. Устроили състезание и за съдия поканили един стар мъдър монах. Решили така - този, чиято стрела стигне най-далеч, ще бъде победител.
Първият опънал тетивата и се похвалил: "Моята стрела ще отлети чак зад онази далечна гора, която е на другия бряг на езерото. Оттук до гората са три хиляди ри." Пуснал стрелата и действително, тя изчезнала далеч зад езерото.
Наканил се да стреля вторият и възкликнал: "А моята ще прелети през облаците, право в небесния свод. Това разстояние не можеш да измериш, даже сто пагоди да поставиш една върху друга." Стрелял той и стрелата изчезнала в небето.
Третият не казал нищо. Взел червена боя и отбелязал мишена върху кората на стоящо недалеко дърво. После взел лъка и стрелял. Стрелата се забила точно в центъра на мишената. Още не бил затихнал звънът на тетивата му, а старият монах промълвил: "Ти победи, синко." Другите двама воини започнали да се възмущават и да оспорват решението, но старецът поклатил глава и казал:
"Знаете ли коя стрела стига най-далеч? Тази, която е попаднала в набелязаната цел."

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

сряда, 19 януари 2011 г.

Тайната на успеха

"Положи усилие!" - казал прозорецът.
"Не се горещи!" - казал ледът.
"Забивай здраво!" - казал чукът.
"Бъди актуален!" - казал календарът.
"Не позволявай да те командват!" - казал моливът.
"Бъди остър!" - казал ножът.
"Разпръсквай светлина навсякъде около себе си!" - казал огънят.
"Залепни за него!" - казало лепилото.
"Бъди ярък!" - казала лампата.

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

събота, 15 януари 2011 г.

Мъдростта на Кормак ( не точно 10, но правила)

За блог-играта "10 правила на играчът", обявена от Светла
Много ми беше трудно да избера формата, в който да отговоря на предизвикателството, но тъй като към мен поръчението беше да е бизнес-приказно, последно се спрях на този текст, независимо че сутринта все още бях с коренно различни намерения. :)

Когато в епоха, отдавна отминала, вестниците ни забавляваха с шеговити истории за крале, успешно управлявали някога, всеки път мислено се връщах към крал Кормак и правдивите старинни летописи, които ми съобщаваха за него и за тези ранни времена.

-О, Кормак, внук на Конъл, - попитал Койрбре - какви правила следваше в младостта?
-Не е трудно да се каже - отвърнал Кормак.
Аз слушах гората,
аз гледах звездите,
аз избягвах тайните,
аз мълчах в тълпата,
аз говорех с хората,
аз бях кротък на пировете,
аз бях горещ в боя,
аз бях нежен в дружбата,
аз бях великодушен със слабите,
аз бях твърд със силните.
Аз не бях високомерен, макар и силен;
аз не обещавах нищо, макар и богат;
аз не се хвалех с нищо, макар и изкусен в много;
аз не говорех лошо за този, който отсъства;
аз не хулех, а възхвалявах;
аз не исках, но давах,
защото само следването на тези норми прави от юношата мъж и истински воин.
-О, Кормак, внук на Конъл, - попитал Койрбре - а какви правила да следвам аз?
-Не е трудно да се каже - отвърнал Кормак. - Следвай учението:
Не се присмивай над старите, ако си млад;
и над бедните, ако си богат;
и над куците, ако си пъргав;
и над слепите, ако си зрящ;
и над болните, ако си здрав;
и над ограничените, ако си способен;
и над глупавите, ако си мъдър.
Не бъди прекалено умен, но и не бъди прекалено глупав;
не бъди прекалено самонадеян и не бъди прекалено свит;
не бъди прекалено горд и не бъди прекалено скромен;
не бъди прекалено разговорчив и не бъде прекалено мълчалив;
не бъди прекалено суров и не бъди прекалено добър.
Ако си прекалено умен, от теб ще очакват прекалено много;
ако си прекалено самонадеян, ще те избягват;
ако си прекалено скромен, няма да те уважават;
ако говориш прекалено много, ще спрат да ти обръщат внимание;
ако си прекалено мълчалив, с теб ще престанат да се съобразяват;
ако си прекалено суров, от теб ще се отдръпнат;
ако си прекалено добър, ще те стъпчат.
-О, Кормак, внук на Конъл, - попитал Койрбре - а кои навици са полезни за краля?
-Не е трудно да се каже - отвърнал Кормак - за него най-доброто от всичко е твърдост без гняв, настойчивост без спор, вежливост без надменност; нека пази древните науки, да упражнява правосъдие, да изтъква истината, да почита поетите и да се покланя на Всемогъщия Бог.
Той следва да търси съвет от мъдреца, да следва ученията от древността, да спазва закона, да бъде честен с приятелите си, мъжествен с враговете, да изучава изкуства и езици, да слуша старейшините и да остава глух за клеветата. Нека бъде нежен, нека бъде суров, нека бъде страстен, нека бъде милостив, нека бъде справедлив, нека бъде търпелив, нека бъде упорит, нека ненавижда лъжата, нека обича истината, нека не помни злото, но и да не забравя доброто, нека на масата му има много хора, а на тайния съвет - малко, нека съюзите му са твърди, а данъците леки, нека и съжденията и решенията му бъдат бързи и ясни.
Именно по тези качества се познават истинските крале.

ирландска приказка

Предавам щафетата на Док(шерлокхолмовско), DSdiva(самодивно), Пламен Бочев (поетично), Петър Пламенов (в хайку версия), Hexemexe(в каквото амплоа си избере), Рая (личнофинансово), Productiven (продуктивно), Илианка (кулинарно-щъркеловогнезно), Мелиса(позитивно), Vaniliya (с аромат на сладкиш).
Интерпретирайте на воля!


Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!


вторник, 14 декември 2010 г.

Притча за Лакшми и Сарасвати

Един млад човек мечтаел да стане богат. Отишъл при мъдрец и го попитал, как да забогатее.
"Знай, о, младежо, - отвърнал мъдрецът - че в сърцето на всеки човек живеят две богини. Едната се нарича Сарасвати, а другата Лакшми. Сарасвати е богинята на мъдростта и образованието, а Лакшми - на процъфтяването и щастието.
Ти се стремиш към богатство и затова най-напред трябва да се обърнеш към богинята Сарасвати, т.е. да учиш, да размишляваш и да работиш над себе си. Тогава богинята Лакшми ще започне да те ревнува от Сарасвати. Жените не търпят съперници! Ще се опита да привлече вниманието ти. И колкото повече внимание обръщаш на Сарасвати, толкова по-настойчиво ще те следва Лакшми. Избери образованието, чети книги, занимавай се с това, което обичаш и Лакшми ще бъде с теб цял живот."

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

понеделник, 6 декември 2010 г.

Търпение, приятелю, търпение!

Интервю с банкер-милионер:
-Каква е тайната на Вашия успех?
-Търпение, приятелю, търпение!
-Но аз мога да назова хиляди неща, за които търпението е абсолютно безполезно.
-Например?
-Да носиш вода в решето ...
-Не сте прав, просто трябва търпеливо да дочакате зимата.

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

вторник, 30 ноември 2010 г.

Бизнес по време на криза

Един французин имигрирал в Америка и там се захванал с търговия на едро с френски вина. Неговата фирма процъфтявала, разраствала се и станала много известна.
За 25-годишния юбилей на фирмата устроили голям празник, на който присъствали много почетни гости и журналисти. Един от тях го попитал:
-Успял сте да организирате дейността си, да постигнете стабилност и да я разширите по време на световна икономическа криза. Каква е тайната на Вашия успех?
-Ще ми се смеете, като ви кажа - отвърнал французинът. - В началото, когато пристигнах в Америка, знанията ми по английски бяха толкова оскъдни, че не можех да чета вестници. Затова и нищо не знаех за кризата!

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!


Тайната на успешния живот

Директорът на една компания попитал Учителя за тайната на успешния живот.
-Тайната е да правиш щастлив един човек на ден - бил отговорът.
И след около минута Учителят добавил:
- ... особено ако този човек си самият ти.

Антъни де Мело "Една минута глупост"

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!


Военачалникът и тигърът

Един китайски император имал много умел и опитен военачалник. Веднъж, след велика победа, в императорският дворец бил организиран голям празник, на който много било изядено и изпито ...
Когато празникът свършил, късно през нощта военачалникът се прибирал към къщи. И изведнъж видял в храстите до портата стаен тигър. Тигърът бил приседнал и готов за скок. Независимо от изпитото вино, военачалникът реагирал светкавично. Грабнал лъка и пуснал стрела, която поразила тигъра.
На сутринта, след като се събудил, военачалникът си спомнил за произшествието и решил да направи чучело от кожата на тигъра за спомен. Отишъл на мястото и изведнъж разбрал, че в тъмното е взел за тигър огромен речен камък. И този камък бил прободен от неговата стрела.
Това го заинтригувало до такава степен, че пуснал още много стрели в същата цел, но всичките рикоширали от камъка, без дори да го одраскат. И тогава военачалникът разбрал: когато намерението е безупречно, стрелата пробива камъка.

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!