Показват се публикациите с етикет адаптивност. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет адаптивност. Показване на всички публикации

понеделник, 8 октомври 2012 г.

Искаш ли да живееш, умей да се въртиш!

По времето на Херодот живели в Северна Африка две съседни племена  - псили и насамони. Много различни били.
Насамоните живели тихо, незабележимо, яли  скакалци с мляко и когато се женели, младоженецът чакал търпеливо всички сватбари подред да преспят с невестата. Трябва някак да се забавляват гостите. Както се казва, с едни скакалци няма да се заситиш.
Главната особеност на насамоните била, че те винаги държали носа си по вятъра. При насрещен вятър се обръщали на 180° и всеки насрещен вятър се превръщал в попътен. Насамоните си измислили и пословица: "Искаш ли да живееш, умей да се въртиш". Хубава пословица. С такава пословица никакъв вятър не е страшен.
А псилите винаги си държали носа срещу вятъра. Против насрещния, против попътния. Даже когато вятърът им духал в платната, те налягали веслата и гребели наобратно. Затова носовете на псилите били сплескани, а на насамоните  дълги, все едно гонещи вятъра.
В нея година южният вятър изсушил полята и насамоните славели сушата, държейки носовете си по южния вятър. Майната и на реколтата! Колко пъти били излизали сухи от водата, а да излязат сухи без вода за тях било смешна работа.
А псилите, естествено, отпрали направо, те искали да живеят, но не искали да се въртят. И обявили война на южния вятър, за да се срещнат с него в открита схватка. И тръгнали срещу вятъра с чипите си носове напред.
Срещнали се насред пустинята, в пясъците. Псилите стояли в готовност, но южният вятър прибягнал до обичайната за пустинята тактика: просто ги засипал отгоре с пясък и натрупал върху тях цяла пясъчна планина.
"И след тяхната гибел страната им била завладяна от насамоните" - свидетелства Херодот.
Тихите насамони. Безконфликтните насамони. Тъгувайки за псилите, те яли скакалци с мляко и когато се радвали за себе си, яли пак същото.

Феликс Кривин

неделя, 15 май 2011 г.

Притча за паяците

Веднъж помолили отшелник, да им открие някоя тайна на висшата мъдрост. Той се съгласил и помолил да му донесат паяци.
Хванатите паяци отшелникът пуснал в пещерата си и известно време обирал всички паяжини, изплетени вертикално.
След няколко дни в един от ъглите на пещерата се появила паяжина, изплетена хоризонтално.
-Запомнете, - казал отшелникът - под ударите на съдбата оцелява този, който намери в себе си сила не да следва обичая, а да търси нови пътища, да слуша съветите на своя разум, въпреки мнението на околните и да се отнася към традициите като към средство, а не като към цел.

пренесено от "Притчите"