Добре свършена работа

Един господар изпратил слугата си на пазар с много поръчки. Слугата се върнал, но бил забравил да свърши нещо дребно. Господарят се разгневил, дълго му се карал и накрая назидателно заключил:

- Добрият слуга не само върши това, което му е поръчано. Той се досеща и за онова, което господарят му може да е искал, но да е забравил да каже и върши и него!

На следващия ден господарят се разболял и пратил слугата за доктор. Слугата тръгнал и не се върнал целия ден, а чак вечерта.

- Какво правиш, за Бога? - изпъшкал господарят. - Доведе ли лекаря?

- Господарю, постъпих така, както ми нареди вчера - отвърнал слугата. - Доведох не само лекаря, а и всички, които може да ти потрябват, ако не успее да те излекува - нотариус, за да си напишеш завещанието; свещеник да те изповяда; оплаквачки; дърводелец да ти вземе мярка за ковчег; гробари и каменоделец за надгробната плоча.

Read more »

За лютите чушки и тайм-мениджмънта

Живял някога един бедняк, който имал само едно старо и немощно магаре. Карал с него дърва от гората, продавал ги и така се прехранвал. Един ден срещнал стар приятел, разговорили се. Заоплаквал се бедняка от немотията.

-Ех, брате, - въздъхнал накрая - да не беше магарето толкова немощно и бавно, можеше по два пъти на ден да карам дърва, ама ...

-Това е лесна работа, знам му колая - успокоил го приятеля му. - Като натовариш дървата, пъхни му една люта чушка под опашката и ще литне като стрела.

След някой ден пак се срещнали.

-Потръгна ли работата? - поинтересувал се приятелят.

-Брате, ти право каза - отвърнал дърваря. - Като му сложих чушката под опашката, магарето литна като стрела. Но сега аз не мога да го настигна.

-Еее, брате, все аз ли да те уча?! - казал другия. - Ами като подкараш магарето, сложи си и на теб една люта чушка и ще го настигнеш.

Беднякът го послушал. И на другия ден, като си сложил лютата чушка, така се затичал, че не можал да се спре пред къщи. Само се провикнал:

-Жена, разтовари магарето, аз ще походя още малко!

народна приказка

Така че увеличението на скоростта не води задължително и до увеличение на ефективността. :)

Read more »

Пробна задача

Мъж се явява да кандидатства за продавач в магазин за мъжка мода. Собственикът е твърде скептичен, но кандидатът е настоятелен. Виждайки че няма да се отърве лесно от него, собственикът се опитва да изшмекерува:

-Добре! - казва той на кандидата - Аз излизам за един час на обяд. И ще приема Вашата кандидатура, ако през това време успеете да продадете този артикул.

И донася от дъното на магазина кошмарен костюм на жълти и зелени райета.

-Вече няколко години никой не е успял - доуточнява той.

Когато се връща от обяда, го посреща победоносният вик на кандидата:

-Продадох го, продадох го!

Собственикът е сразен, но не толкова от продажбата на костюма, колкото от вида на продавача - дрехите висят разкъсани по него, целият е в кръв и рани.

-Но какво стана? - пита потресено той. - Сбихте се с клиента ли?

-Не, с него всичко мина чудесно, но кучето му - водач направо побесня!

... Май ще ми трябва нов етикет за бизнес сатира, защото, съотнесен към сегашната ни реалност, тоя хумор е доста горчив вече ...

Read more »

Продуктивност

Разказват, че веднъж късно вечер президентът Рейгън заварил в Белия дом един от сътрудниците.

-Какво правите още тук? - попитал го президентът.

-Работя - отговорил сътрудникът, надявайки се, че усърдието му ще бъде възнаградено.

-Вие сте уволнен! - заявил Рейгън. - Работата трябва да се върши навреме, а аз виждам, че Вие не се справяте.

На следващата вечер заварил друг сътрудник, който още работел.

-И вие сте уволнен! Трябва да съумявате да изпълните задълженията си в рамките на работния ден! - избухнал президентът.

-Аз я свърших - отвърнал служителят. - Сега върша тази на колегата, когото уволнихте вчера.

Read more »

Притча за човешката глупост

Една индийска жена работела на строеж. На главата и трупали тухли и тя ги носела от единия край на строежа до другия. Работата била изтощителна, а времето горещо. В някакъв момент тя залитнала от умора и тухлите се разсипали. Жената не можела да ги натовари обратно без чужда помощ, седнала на земята, разплакала се и от все душа започнала да се жалва на бог от съдбата си. 

Бог не издържал мъката и, явил и се и я попитал:

-Кажи с какво да ти помогна? Готов съм да изпълня всяко твое желание.

Тя избърсала сълзите си и го помолила:

-Господи, нареди обратно тези тухли върху главата ми!

Използвайте възможностите пълноценно! :)

Read more »

Отколешни български дефицити

Изображение от  Wikimedia Commons

... А аз стоях до среднощ в министерството и работех. Защото така съм възпитаван - да работя. Да се уча. Един ден разказах на баща си - в началото на нашия век беше, току-що се бях завърнал от Париж: "Татко, казах, там от гости, от туристи, лесно се печелят пари. Хората работят, продават деликатеси, фини неща и пак печелят. Ние имаме хубава природа, хубави места, защо да не спечелим от тях?" А той ми каза: "Да, но хората там много-много работят и са много честни. Честността е също стока и тя издига престижа на нацията. Ние, българите, трябва първо да се научим да бъдем честни и работни, че тогава да печелим от чужденците. Ние гледаме на чужденеца като на прелетна птица. Гледаме да му оскубем перата до дъно и дим да ни няма. Изчезваме." Тази черта се насажда със сурова дисциплина. Аз се уважавам като работодател и като министър. Аз уволних Йордан Йовков без да ми мигне окото, защото той бе добър писател, но лош чиновник, не знаеше никакви езици, освен български и турски - пардон, румънски. Той не се бе постарал в Букурещ да научи френски, английски и немски. Твърде съм суров, вярно е - суров и безпощаден. 

Аз не се трогвам от сълзи. 

Аз не вярвам на вдовици и хленчовете им. Не. Искам работа. Като министър една вечер приех млад мъж, който искал да отваря фирма за внос на плугове "Рудолф Бехар" - помня го - и на вършачки "Клайтон" и "Рустон". Аз му казах, че плуговете "Рудолф Бехар" са по-лоши и по-слаби от плуговете "Рудолф Сакс" - да опита от всички фирми, да избере най-хубавото. Не ме послуша и достави "Рудолф Бехар". Но фалира - те не се харчеха. Повече се харчеха универсалните плугове - обръщачите, всяко нещо, господин Памукчиев, иска учителя си. И всяка фирма - съветника си. Аз учех младите търговци на честност, на уважение към клиента и сочех за пример евреите - търговци на платове - ще ти свали сто топа, ще ти премери сто чифта обувки и ще ти продаде. Ще спечели. Така се лови клиент, с труд, уважение и внимание. Вниманието ни липсва, господин Памукчиев, вниманието и уважението. Оттам идва и нямането. Това внимание е ценна стока ...

из "Буров" на Михаил Топалов от поредицата "Парите на България"

Read more »

Великата тиква

Хуей Цзъ казал на Чжуан Цзъ:

-Владетелят на Вей ми подари семена от голяма тиква. Посадих ги и порасна толкова огромна тиква, че даже и да я нарежа на части и да си направя от нея бъчва, няма къде да я сложа. Излиза, че тиквата ми е прекалено голяма, за да има от нея някаква полза.

Чжуан Цзъ отговорил:

-Да, виждам, че не знаеш какво да правиш с големите неща. Един човек от Сун знаел тайната за приготвяне на мазило, което предпазва от измръзване в студена вода. А знаел това, защото семейството му от поколения се препитавало от боядисване на прежда. Чуждоземен търговец разбрал за мазилото и предложил да го купи за сто златни монети. Събрал се родът и разсъдили така: "Ние от поколения боядисваме прежда, а сме успели да спестим едва няколко златни монети. Да го продадем." Търговецът, получавайки мазилото, го подарил на владетелят на царство У. В тоя момент царството било нападнато от войските на Юе. Царят на У изпратил воините си да отбраняват царството. Било през зимата и благодарение на мазилото, с чиято помощ можели да се сражават във водата, лесно отблъснали агресора. За награда царят подарил на търговеца имение. Притежавайки едно и също, един цял живот боядисвал прежда, а друг получил цяло имение. И станало така, защото по различен начин се възползвали от това, което притежават. 

И ти, уважаеми, имаш огромна тиква, а не знаеш какво да я правиш. Защо не издълбаеш от нея лодка и не се впуснеш в странстване по реки и езера? А ти се оплакваш, че няма  къде да я денеш. Види се, в съзнанието ти е такъв гъсталак, че не можеш да се измъкнеш от него.

Read more »

Стъпка по стъпка

Read more »

Притча за победата

В тъмната нощ царят предвождал воините си в поход. Пътят бил дълъг и труден. Воините губели сила, а и в непрогледна нощ и страхът е по-силен. Започнали да роптаят, но царят сурово наредил да продължат напред без забавяне и отмора. На зазоряване извършили изненадваща атака и поразили врага.
След битката царят ги попитал, в кой момент от нея са победили. "Когато нападнахме" - радостно възкликвали едни. "Когато хвърлихме копията" - твърдели други. "Когато опънахме лъковете" - отговаряли трети.
-Не, - казал царят накрая - победихме още през нощта, когато надмогнахме страха и слабостта си!

Read more »

Посоките на неуспеха

Read more »

Успех

И видял Вятър от Планините мускулест, загорял мъж с набедрена препаска, който се изкачвал нагоре и носел на плещите си огромен камък. Пот струяла от лицето, гърба и гърдите му. По всичко личало, че каквото и да му струва, той възнамерява да изпълни делото си докрай.
-Кой си ти? - попитал Вятър от Планините.
-Аз съм успехът - отвърнал мъжът и спрял.
-Ето! Ако нещо не ми достига в живота, това си ти, но постоянно ми се изплъзваш и се предлагаш на другите.
-Аз не се изплъзвам. Винаги съм пред теб, но ти много често, на една крачка от срещата ни, спираш и се обръщаш назад.
Той поставил камъка на земята, но продължил да го придържа.
-Кога е било това?
-Спомни си колко пъти си си казвал: "Направих всичко възможно, но нищо не се получи".
-Прав си, действително казвам така, когато съм се стремил към нещо, полагайки, както ми се струва, всевъзможни усилия, но така и не съм постигнал успех.
-И какво се случва после?
-После, естествено, изоставям намерението си и се връщам назад.
-Колко жалко!
-Защо?
-Защото на практика ти е оставало да направиш само една крачка, за да се срещнеш с мен.
-Не е възможно. Преди да изоставя намерението си, аз действително съм направил всичко, което мога, за да успея.
-Прав си, направил си всичко, освен последното.
-Какво е то?
-Работата е там, че когато човек почти ме достига, преди срещата с мен му се дава едно последно изпитание.
-Какво?
-Изпраща му се чувството, че е претърпял неуспех. Но това е само усещане, а в действителност му остава само да протегне ръка и да достигне успеха.
-Така ли? Колко жалко, че не знаех това преди, защото аз наистина изоставям намеренията си точно в такъв момент.
-Затова помни - изпиташ ли чувство на поражение, успехът е право пред теб. Трябва само да не се предаваш и да направиш последно усилие, последната крачка към твоята цел.
-Благодаря ти за мъдрия и добър съвет!
-Как мислиш, какво ще се случи, ако пусна този камък сега? - попитал мъжът и показал камъка, който носел и в момента бил подпрял с крак.
-Ще се търкулне надолу по наклона.
-А какво ще се случи, ако го занеса до върха и тогава го пусна на земята?
-Ще остане да лежи там.
-Затова помни - незавършеният път изглежда като поражение. Винаги достигай до края.
И мъжът отново качил камъкът на раменете си и продължил към върха на планината.

Владимир Лермонтов "Библия на Любовта"

Read more »

Чия работа е по-лека?

В един дом живеели метла и лопата. И всяка от тях смятала, че работата на другата е по-лека. "Какво и е на лопатата, - мислела си метлата - само се излежава и чака да сметат в нея боклука!" "Това на метлата работа ли е?! - мислела лопатата. - Само се размахва за удоволствие!"
Дълго били недоволни и си завиждали една на друга, докато не решили да се разменят.
Заскърцала лопатата по пода, дере, дере, а какво усилие и коствало да обере ъглите, не е за разказване. Метлата лежала и чакала да насипят върху нея боклука и да го отнесе до кофата. Но което въобще успявала да задържи, после трудно успявала да изсипе.
Прибрали се стопаните и се ужасили. Подът не само бил по-мръсен, отколкото го оставили, но и издран. А в средата на стаята лежали без сила метлата и лопатата.

по притча на монах Варнава

Read more »

Продължавай да копаеш

Веднъж Руми, великият суфийски мистик, завел учениците си на едно поле, където фермер безуспешно вече няколко месеца се опитвал да изкопае кладенец. Учениците не разбирали какъв е смисълът да ходят там. Но учителят настоял, защото смятал, че иначе не биха разбрали това, което иска да им обясни.
Оказало се, че фермерът върши следното: започва да копае на едно място и като не намери вода до определена дълбочина, се премества десет крачки встрани и започва нова дупка. Вече бил изровил осем ями и копаел деветата. Така опропастил цялото поле.
-Не правете като него - казал Руми на учениците си. - Ако той беше използвал цялата си енергия да копае на едно място, отдавна вече щеше да е изкарал вода, колкото и дълбоко да е тя. Не разпилявайте усилията си!

Read more »

Метафори за личен ръст и себеразвитие в картини

Картините са на турския художник Gürbüz Doğan Ekşioğlu.

Интерпретирайте! :)

Read more »

Да полетим?

В птичия двор се провеждали тренировъчни полети. Мама Гъска учела децата да летят.
-Колкото по-добре се засилите, толкова по-лесно ще излетите. Дръжте главата изправена, протегнете клюна напред. Започнете да бягате бързо и силно да размахвате криле - наставлявала ги тя.
Но колкото и да се стараели гъсочетата, опитите им завършвали с падане на земята.
Тогава до тях се приземила голяма, красива птица.
-Хайде да питаме нея как се лети - започнали да се наговарят помежду си гъсочетата. - Мама учи, а сама не може да лети. А тази птица лети, макар че не е дребна като врабче.
-Първо, - започнала да отговаря охотно птицата - бягайки, отпускате клюновете си надолу, за да видите пътя. Вие се боите да не паднете, но там, накъдето е насочено вниманието ви, ще се озовете в крайна сметка. Ето защо забивате клюнове в земята.
-Винаги съм им казвала, - намесила се гъската - клюнът трябва да се държи изправен!
-А Вие как го правите? - попитало птицата малко симпатично гъсоче.
-Как ли? - птицата погледнала откритото лице на гъсочето, чистия му поглед и казала с усмивка: - Добре, ще се опитам да ти обясня. Погледни небето, погледни колко е красиво. Така ти се иска да се гмурнеш в него. Някаква тайнствена, възхитителна сила те зове натам. Нещо вътре в теб се устремява към небето толкова силно, че крилете ти сами започват да се размахват, за да подпомогнат полета.
-Все едно падаш в небето? - замечтано попитало малкото гъсоче.
-Нещо подобно - засмяла се птицата.
-Но какво мътите главите на децата?! - възмутила се гъската. - Кой там във Вас седи и започва полета, издигайки Ви в небето?! Всичко това са глупави фантазии!
После погледнала строго към гъсочетата:
-Деца, елате тук! Така, да продължим. Изправяте главата, клюнът напред, започвате да бягате бързо и махате с крила.
Голямата птица погледнала бягащата гъска, въздъхнала, вдигнала поглед към небето и леко оттласквайки се от земята, полетяла нагоре. Гъсочетата гледали със завист колко изящно и непринудено го прави. Издигайки се високо в небето, птицата им помахала с крило, все едно казвала: "Догонете ме!"

Вътре във всеки от нас има сила, готова да излети, но не всеки е готов да отвори клетката.

Юрий Попович

Read more »

Притча за паяците

Веднъж помолили отшелник, да им открие някоя тайна на висшата мъдрост. Той се съгласил и помолил да му донесат паяци.
Хванатите паяци отшелникът пуснал в пещерата си и известно време обирал всички паяжини, изплетени вертикално.
След няколко дни в един от ъглите на пещерата се появила паяжина, изплетена хоризонтално.
-Запомнете, - казал отшелникът - под ударите на съдбата оцелява този, който намери в себе си сила не да следва обичая, а да търси нови пътища, да слуша съветите на своя разум, въпреки мнението на околните и да се отнася към традициите като към средство, а не като към цел.

пренесено от "Притчите"

Read more »

Но той не дойде за въдица ...

Млад човек кандидатства за длъжността продавач-консултант в голям хипермаркет. Управителят е много скептично настроен, но младежът настоява да го вземат за кратък пробен срок, даже и без заплата, и след като видят на какво е способен, да решат окончателно подходящ ли е за длъжността. Така и правят.
На следващия ден управителят забелязва, че новоизпеченият продавач твърде дълго се задържа с клиент в спортната зала. Приближава се, за да чуе по-добре как се изявява младежа.
-Да, тази въдица е чудесен избор, - говори той на клиента - отлично немско качество! Освен това към нея получавате безплатно и полезен набор от дребни аксесоари. Между другото, истински голяма риба едва ли бихте хванали до брега. Желаете ли да Ви предложа надуваема лодка с помпа? Имаме голям избор.
След като клиентът е оборудван и с гумена лодка, продавачът го убеждава да си вземе и от чудесните полски палатки, които според нуждата могат да бъдат разпънати и като двуместни, и като осемместни. Накрая си тръгва, натоварен с планина от стоки.
Управителят се приближава до младия продавач и го потупва по рамото:
-Браво, ти наистина се справяш чудесно! Клиентът дойде за една въдица, а ти му продаде половината магазин!
-Но той не дойде за въдица - усмихва се момчето. - Всъщност, дойде за дамски превръзки за жена си и аз му казах: "Не е ли по-добре вместо да се чудите какво да правите вкъщи целия уикенд, да отидете за риба?"

Read more »

Котка на оградата

В ранно, ясно утро една котка се разхождала по оградата. А долу, в сянката на дървото лежал голям злобен пес, недоволен от дължината на веригата, с която бил вързан. Котката мижала на слънцето, лениво наблюдавайки с едното си зелено око как я следва сянката и, докато тя се е отправила по своите котешки работи. И изведнъж се натъкнала на охранен котарак, който също стоял на оградата и внимателно я наблюдавал.
-Пусни ме да мина! - помолила котката.
-Как ли пък не! - изфучал котаракът. - Това е моята ограда! Връщай се там, откъдето си дошла!
-Защо да се връщам назад, като трябва да продължа напред? - резонно се поинтересувала котката.
Но котаракът не пожелал да я слуша. Изсъскал и се хвърлил в бой. Няколко минути по оградата балансирало врещящо кълбо, от което във всички посоки летяла оскубана козина. След това кълбото се разделило и котката и котаракът паднали от различни страни на оградата.
"Мда! -помислила си котката, докато приглаждала настръхналата си козина и се вслушвала в страховития вой на кучето и писъците на котарака, попаднал между зъбите му. - Важно е не само умението да падаш на четирите си лапи, а и това, да падаш от правилната страна на оградата!"

Едгар Рис

Read more »

Припадък за милиони

Основателят на огромната верига магазини "Улуърт" и изобретател на ценоразписите и супермаркетите уцелил верният подход, позволил му да натрупа милиони, припадайки от страх.
Срамежливият и заекващ младеж от село на двадесет и една годишна възраст започнал работа като помощник продавач в малко магазинче. По това време цените в магазините не били определени предварително. Продавачът "на око" определял платежоспособността на клиента и на тази база назовавал цената. Клиентът съответно или купувал, или си тръгвал.
Бедният Франк толкова се притеснявал да подканва купувачите, хвали стоката и да се пазари, че веднъж припаднал, докато обслужвал клиент. За наказание собственикът го оставил да търгува сам цял ден и го заплашил, че ако вечерта оборотът е по-малък от обикновено, ще го изгони.
На следващия ден преди да отвори магазина Франк закрепил листчета с цената на изложените стоки, а всичко застояло от склада струпал на голяма маса и сложил голяма табела "Всичко по пет цента". Масата поставил до прозореца така, че и стоката, и табелата да се виждат от улицата и тресейки се от страх, се скрил зад щанда да чака клиенти.
Всичката стока била разпродадена за няколко часа, а дневният оброт бил равен на седмичния. Купувачите, имайки възможност да вземат стоката в ръце и да я огледат и виждайки етикета с цената, не се пазарели, а плащали и си тръгвали.
Франк напуснал магазина, взел заем и открил свой. През 1919-та империята Улуърт се състояла от хиляди магазини, а личното състояние на Франк възлизало на около 65 милиона долара.

Read more »

Не мога да разчитам на случайността

Цезар казал:
-Колкото повече победи имам зад гърба си, толкова по-малко трябва да разчитам на случая, защото никоя победа не може да ми даде толкова, колкото може да ми отнеме една загуба.

Read more »