Бялото врабче

Имало някога един фермер. Работите му въобще не вървели на добре. Фермата западала, натрупали се дългове, а той изпаднал в пълно отчаяние. И тогава някой му разказал за бялото врабче. То носело щастие и късмет на онзи, който го видел. Но това можело да се случи само на зазоряване, когато първите слънчеви лъчи се покажат на хоризонта.

На следващото утро фермерът бил навън още преди пукването на зората. Ден след ден, цели месеци излизал по тъмно в очакване да зърне врабчето, което да му донесе жадувания късмет, но така и не се случило. За сметка на това при ранните си разходки фермерът забелязал куп неща, които се нуждаели от вниманието и грижата му, и ги вършел още преди закуска. Скоро работите във фермата потръгнали и тя разцъфтяла.

Понякога и в преследване на илюзорното човек трупа полезен опит и умения. :)

историята е от "Лунната долина" на Джек Лондон

Read more »

Кога е пролет?

Слушам песента на птиците и отпивам топли глътки слънце. Отивам към склада за строителни материали, но душата ми пее.

-Кога е пролет? - питам чистачката на улицата пред склада.

-О! - поглежда ме тя и повдига към мен метлата: - Когато ни сменят инструментите - вземат ни греблата за сняг и ни дадат метли и лопати.

Засмивам се и влизам.

-Кога е пролет? - питам мениджъра, който делово се разпорежда вътре.

-Когато - хитро ме поглежда той - изтече първото тримесечие, пресметнат печалбите и разпределят бонусите. Като взема бонуса си за зимата, значи е дошла пролетта ... Извинете!

Телефонът му звъни. Той вдига и се отдалечава.

-Кога е пролет? - питам продавача, който чака в готовност да чуе за какво съм дошла.

-Когато хората започнат да мислят активно за строителство, ремонт и освежаване на жилищата, разбира се! - смее се той.

А при вас? Кога е пролет? :)

Read more »

Жена му го запопила

Влади тая сутрин е писал за професионализма и аматьорството. Аз да кажа за ценза и квалификацията. Вчера, като ми попадна тая приказка, съм се смяла с глас, въпреки че по-скоро е за рев. Нашите по министерствата все жените им са ги попили.

Един мъж и една жена били сетни сиромаси. Чуди ли се какво да направят, че да си изкарват хляба. И на жената един ден и дошла идея. Отишла на пазара и купила на мъжа си расо и килимявка. Завела го в едно село, където нямали поп, и го цанила за такъв, макар че не знаел даже да чете. Така селото се сдобило с поп и попадия, а за тях почнало такова добруване, каквото не знаели дотогава.

Един ден владиката дошъл да посети миряните, да види как поминават без поп. Заръчал всички да се съберат в църквата. Каквото имат родено, да донесат в църквата да им го кръсти, да отслужи литургия за умрелите и да ги причести.

-Колкото за църквата, ще дойдем, свети владико - рекли хората. - Но за родени, умрели и причестяване, попът ни я върши тая работа.

Почудил се владиката откъде са си взели поп. Заръчал да го извикат. Дошъл попът, поклонил се и му целунал ръка.

-Откъде си, бре попе? - попитал владиката. - И кой те е запопил?

-От това и това село съм, свети владико. Жена ми ме запопи.

Владиката съвсем се видял в чудо, как така жена му го запопила. Заръчал да извикат и нея.

-Вярно ли е това, що казва мъжа ти, че ти си го запопила, пък той не знае книга?

-Вярно е - отвърнала жената.

-Е, как може така? - разлютил се владиката.

-Мъж ми е, свети владико, затова мога да го направя поп. Ако искам, и владика ще го направя.

Владиката съвсем онемял от тия приказки и си рекъл наум: "В едно село слепи, един с едно око ги води".

народна приказка

Read more »

Ден година храни

В някои сектори е така :)

Read more »

Професионализмът на уредите

Професионален фотограф бил поканен на светска вечеря по частен повод. Решил да извлече дивиденти и да спечели потенциални клиенти. Затова взел със себе си някои от най-хубавите си снимки. След вечерята поканил домакинята да ги разгледа.

-О, какви прекрасни фотографии! - възкликнала очарована тя. - Сигурно имате страхотен апарат!

Фотографът премълчал. Но на сбогуване се обърнал с благодарности към домакинята:

-Прекрасна вечеря, госпожо! Сигурно имате страхотни тенджери!

Ей така и вкъщи. Дълго време се изтезавах с печка, на която през седмица гореше по някой реотан, а през останалото време работеше както си иска. Имам петтомна дисертация на тема "Как да сготвим прилично ядене в скапана печка". Естествено, имаше и неуспешни експерименти и тогава аз не бях сготвила както трябва. Миналият месец това чудо на техниката и домашните ремонти реши да си устрои празнични фойерверки по никое време и се видях окончателно принудена да купя нова. По-добре не ме питайте каква, важното е, че е нова. И сега печката готвела много хубаво. Бре, да и се не види! :D

Read more »