Надомна работа

Ей така ме накарахте да се чувствам с вашите снежни постове рано зарана. :P
Изображението е от zerut.ru .

Read more »

Пътят винаги се мени

Веднъж в града, където живеел тогава Учителя и работела Школата на Пътя (на търговията), пристигнал международно известен автор на книги за продажбите и теория на търговията. 

Учениците попитали Учителя, възнамерява ли да се срещне с него. Учителят отвърнал:

-За какво? Нашите пътища са различни. Той пише днес книги за това, което аз съм постигнал вчера. Всичко, което знам днес - аз постигам Пътя, в който единственото неизменно е това, че непрекъснато се мени.

Така Учителят дал на учениците да разберат, че никаква книга или теория не могат да заменят за тях  вечното постигане на Пътя на Търговията.

Тадао Ямагучи

Read more »

Пестеливост

Майстор на тепсии (тави) попитал Малчо как се е замогнал.

-Чрез пестеливост - бил отговорът.

На следващия ден онзи започнал да прави сита.

Атанас Стоянов

Read more »

Признателност към клиента

В курортния град Анапа, на кавказкото крайбрежие на Черно море, има паметник на почиващите. Градът изцяло се издържа от туризъм (поне според източниците, които ми попаднаха на първо четене) и явно там имат благоразумието да не забравят кой им пълни джоба. 

Бялата шапка в композицията е някакъв специфичен местен символ, но не можах да намеря подробности за нея, освен че тя си има собствен паметник.

Read more »

Отколешни български дефицити

Изображение от  Wikimedia Commons

... А аз стоях до среднощ в министерството и работех. Защото така съм възпитаван - да работя. Да се уча. Един ден разказах на баща си - в началото на нашия век беше, току-що се бях завърнал от Париж: "Татко, казах, там от гости, от туристи, лесно се печелят пари. Хората работят, продават деликатеси, фини неща и пак печелят. Ние имаме хубава природа, хубави места, защо да не спечелим от тях?" А той ми каза: "Да, но хората там много-много работят и са много честни. Честността е също стока и тя издига престижа на нацията. Ние, българите, трябва първо да се научим да бъдем честни и работни, че тогава да печелим от чужденците. Ние гледаме на чужденеца като на прелетна птица. Гледаме да му оскубем перата до дъно и дим да ни няма. Изчезваме." Тази черта се насажда със сурова дисциплина. Аз се уважавам като работодател и като министър. Аз уволних Йордан Йовков без да ми мигне окото, защото той бе добър писател, но лош чиновник, не знаеше никакви езици, освен български и турски - пардон, румънски. Той не се бе постарал в Букурещ да научи френски, английски и немски. Твърде съм суров, вярно е - суров и безпощаден. 

Аз не се трогвам от сълзи. 

Аз не вярвам на вдовици и хленчовете им. Не. Искам работа. Като министър една вечер приех млад мъж, който искал да отваря фирма за внос на плугове "Рудолф Бехар" - помня го - и на вършачки "Клайтон" и "Рустон". Аз му казах, че плуговете "Рудолф Бехар" са по-лоши и по-слаби от плуговете "Рудолф Сакс" - да опита от всички фирми, да избере най-хубавото. Не ме послуша и достави "Рудолф Бехар". Но фалира - те не се харчеха. Повече се харчеха универсалните плугове - обръщачите, всяко нещо, господин Памукчиев, иска учителя си. И всяка фирма - съветника си. Аз учех младите търговци на честност, на уважение към клиента и сочех за пример евреите - търговци на платове - ще ти свали сто топа, ще ти премери сто чифта обувки и ще ти продаде. Ще спечели. Така се лови клиент, с труд, уважение и внимание. Вниманието ни липсва, господин Памукчиев, вниманието и уважението. Оттам идва и нямането. Това внимание е ценна стока ...

из "Буров" на Михаил Топалов от поредицата "Парите на България"

Read more »