събота, 4 декември 2010 г.

От ученическия бележник

... на бъдещия рекламист
"Моля незабавно да се явите в училище! Вашето дете разпространява флаери с изображения на учителката по физическо възпитание! Би било хубаво, ако бяха цели, а така на части ..."

... на бъдещия дизайнер
"Уважаеми родители, моля да обясните на вашето дете, че квадратът е КВАДРАТЕН! Обърнете му внимание, че в него няма отстъпи в стил "горял папирус" и най-вече - НЯМА ЛОГО! Това все пак е геометрия..."

... на бъдещия маркетолог
"Хубаво е, че Вашето дете така усърдно лансира нашето училище. Лошо, че е сред рокерите. Моля да му повлияете!"

... на бъдещия дистрибутор
"Моля да забраните на Вашето дете да продава айфони в час. Първо - пречи, второ - въобще не умее да продава, трето - вече имам 28 парчета!"

... на бъдещия пиар агент
"Уважаеми родители, настоятелно моля да отнемете на вашето дете маската на акула, писалката и тениската с надпис "Акула на перото". И най-важното - ноутбука! Вече пристигнаха три жалби от парламента!"

Луси Налбандян

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

петък, 3 декември 2010 г.

Дядо и ряпа (приказка за топ мениджъри)

Дядо белобради ряпа взе да вади.
Съдейки по всичко, това е отраслова приказка за агрофирма.

С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва -
Свидетелства, че въпросната агрофирма все още в най-голяма степен използва ръчен труд.

тя се не поклаща.
Което и трябваше да се докаже: използването на елитни семена, без съвременна, високопроизводителна, вносна разсадопосадъчна техника и техника за прибиране на реколтата дава много по-лоши резултати от възможните, при внедряване на съвременни аграрни технологии.

Дядо баба вика.
От описанието на автора следва, че имаме работа със специфична, семейна агрофирма. При това е видно, че възрастта на предприемача не е пречка, даже при такъв труден бизнес като отглеждането на кореноплодни растения.

Тича баба Мика, тича, дяда хваща.
Двамата напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Това още веднъж свидетелства, как в началния етап е нужно да има достатъчно капитал за закупуване на техника; ръчният труд , даже и нископлатен, е неефективен. Също така, съдейки по описанието по-нататък, други работници във фирмата няма и бабата по-скоро е работела като главен счетоводител. Именно този момент започваме да разбираме, че знанието е сила. Бабата, работейки като финансов специалист на компанията, явно не е била осведомена за съвременните лизингови схеми за придобиване на вносна селскостопанска техника. В тая връзка, отвличайки се непрекъснато с друга работа, тя не получава нужната квалификация нито във финансовата област, нито в аграрните технологии. При това, за да помогне на дядото, ще и се наложи да остане след работа, за да изготви тримесечния отчет (от описанието е видно, че става въпрос за третото тримесечие от дейността на компанията - времето на узряването на кореноплодните).

Баба внучка вика.
Тук авторът отбелязва важен пункт от постановката на мениджмънта в компанията. Подчертавам, че не дядото, а бабата вика внучката. Дядото, вероятно директор на компанията, е делегирал на бабата, своя помощник по финансите, пълномощия, да използва други специалисти в агрофирмата, в случая - внучката. Налице е адаптивна организационна структура на предприятието.

Малката Иглика припва, баба хваща.
Трима се напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Тук може да се предположи, тъй като отсъства описание на родителите на внучката, че тя е дъщеря на бизнесмен, който смята, че децата трябва да се приобщават към труд от детството и това е верният подход за възпитанието на бъдещия мениджър на агрофирмата, почти като в историите с Ли Якок.

Внучка Шарка вика.
Подчертавам, че делегирането обхваща цялата компания, в нея не се прилага автократична система за управление: на внучката е поверено сама да извика кучето. Съдейки по всичко, авторът описва случай, в който има нарушение на разделението на труда. Кучето, вместо да се занимава с преките си задължения, а именно охрана на дома, е привлечено ( отбелязваме без да има достатъчно знания и опит) към нова за него работа.

Шарко за Иглика се юнашки хваща.
Четирима напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Шарко Маца вика.
Авторът ни дава пример, как нарушението на разделението на труда води в крайна сметка до необходимостта да се използва кризисен мениджмънт. Няма друг начин, по който да се възприеме съвместната работа, за достигане на приоритетната цел на компанията, на две вечно враждуващи особи като кучето и котката.

Маца от зимника тича и се хваща.
Петима напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Естествено, по счетоводен отчет, да се повикат двама съседи би излязло по-скъпо. Но ако се калкулират време загубите, които у нас не се считат за важни, то много по-скъпо излиза избраният от героите вариант. А отчитайки и това, че докато котката се занимава с вадене на ряпата, мишките вероятно са отнесли още зърно, загубите за стопанството са очевидни.

Най-после Писана вика Гризана.
В този момент е очевидно, че генералният директор на компанията - дядото - е приел полезно и своевременно, макар и скъпо струващо решение, да наеме консултант по мениджмънт. Защото много по-големи загуби би имало, ако ряпата, вадена с толкова труд, се развали и няма с какво да бъде платен кредита в банката, получен срещу залог на бъдещата реколта. А кой, ако не консултантът, е предложил такъв съвременен, малко известен в нашата страна управленчески инструмент като стратегическото сътрудничество? Погледнете, явният конкурент (в дадения случай мишката, тя не работи в дядовата агрофирма) е привлечен за съвместна работа.
Още един положителен момент, който авторът ни описва, прилагането на полезен управленчески инструмент, проектния мениджмънт: в групата на теглещите ряпата са привлечени различни специалисти.

Гризана се хваща. Здравата подхваща.
Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата измъкват, в къщи я замъкват.
Единственото утешение, представено от автора на приказката, е добрата координация на съвместна работа - резултатът е постигнат. И вероятно, именно дядото е давал нарежданията, кога да теглят, кога да почиват, прилагайки на практика принципите на Фредерик Тейлър, за да постигне максимален резултат от такъв разнороден колектив, т.е. приемал е ключови управленчески решения.

Автор: Владимир Токарев
Превод и адаптация към текста на Ран Босилек: Gloxy-Floxy

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Път към успеха

Уроците на легендарния японски иноватор и бизнесмен Коносуке Мацушита, основател на марките Panasonic, National и Technics


Приемай успеха като подарък на съдбата, а неуспеха – като недостиг на усилия

„Когато работите вървят добре, някои хора приписват това на себе си, а когато вървят зле - винят за това другите. Такива хора не могат да се надяват да израснат. Тези, които приемат успеха като подарък на съдбата и изразяват благодарност на всички, които са помогнали, а при неуспех виждат неговия източник предимно в себе си, това са хората, които наистина се развиват.”

Най-важното на света - това е човешкият живот

„Политиката, учението, бизнесът – всяка сфера на човешката дейност трябва да е насочена към защита на света, щастието на хората и процъфтяване. Хората не са пешки в политиката, не са съдове, които да бъдат налети със знания, нито инструменти на комерцията и промишлеността. Напротив, политиката, обучението и бизнесът са инструменти за обогатяване на човека и удовлетворяване на неговите нужди. Но войната и бедността продължават да опустошават земята, защото някои хора мислят, че има нещо по-важно от човешкия живот.”

Други съвети на Коносуке Мацушита

• Върховете на успеха можеш да достигнеш само в случай, че напълно си разкрил всичките си способности.
• Съдбата на човека се развива в съответствие с неговия устрем.
• Пред всеки човек лежи собствен път. Той може да се стеснява или разширява, да изкачва планина или да се спуска надолу. По пътя често ни очакват разочарования. Само храбростта, настойчивостта и упорството помагат на човека да открие истинския си път. Именно това носи и истинска радост.
• Ако трябва да се направи нещо, то трябва да се направи изцяло, на 100%.
• Хората, които мислят негативно и стереотипно, не могат да бъдат успешни.
• Ако искаш да получиш нещо, трябва да се трудиш, искрено вярвайки в успеха на своята идея.

Ако съзнанието ти е открито, можеш да се учиш даже от шума на вятъра

„Може да имаш богат и изключителен опит, но ако си разсеян, може да проспиш прекрасната възможност да видиш нещо полезно и да научиш нещо ново. Каквото и да правиш, отнасяй се към живота си сериозно. По този начин ще се развиваш непрекъснато и ще можеш да извлечеш истината даже от слабия полъх на вятъра.”

„Ние произвеждаме хора, а също и електропродукти.”

Коносуке Мацушита е с незавършено начално образование.
На 9-годишна възраст от бедност е бил принуден да напусне училище и да започне работа.
На 22-годишна възраст, след като началникът му отхвърлил поредното му изобретение, създал собствена компания с начален капитал от 100 йени.
Станал не само най-богатия японски бизнесмен, но и най-почитания бизнес-лидер, човек-легенда.

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

сряда, 1 декември 2010 г.

В наше село ...
























адаптирано от www.lambre.name

Бизнесът като дзен

Веднъж ученикът споделил с Учителя следния проблем:
-Учителю, често попадам в такава ситуация: захващам се с някаква работа, след което се оказва, че спешно трябва да свърша нещо друго. Започвам да върша него, но изниква трето и така до безкрайност. И резултатът е с нито едно от тях да не съм се справил според възможностите си.
-Седиш ли - седи, вървиш ли - върви и най-важното - не се суети напразно - отвърнал Учителят.

Тадао Ямагучи

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!