В град Двин, прочут със своите занаяти, живял някога стар, изкусен грънчар. От проста глина под ръцете му излизали кръгли гърнета, изписани чинии и чаши.
Някакъв момък се цанил за чирак при стария майстор, за да се научи на занаят и да овладее тайните му. Правел всичко едно към едно като учителя: повтарял движенията му, слагал пръстите си на същото място на съда, поглаждал стените му. Но колкото и да се стараел да подражава на майстора, изработените от него съдове не се получавали така изящни и леки. Момъкът ги взимал в ръце, почуквал стените им, но нито песен, нито звън с такова дълго ехо като направените от стареца издавали те. Чиракът се натъжавал, после с подновено усърдие се захващал за работа. Дълго се учил, докато един ден не решил да отвори своя работилница. Но хората не харесвали съдовете му. Разстроен и разочарован той отишъл при стария майстор и му показал съдовете си. Старецът ги огледал, почукал, повъртял в ръце и поклатил глава:
– Всичко е направено както трябва, само едно недостига – душа. Ще ти разкрия тайната си – когато смъквам съда от колелото, лекичко духвам в него и му давам душа. Това е всичко.
арменска легенда
Зачудих се, дали затова в днешно време страдаме от такъв вопиющ недостиг на качество? :)
13:40
Gloxy-Floxy
