петък, 30 март 2012 г.

Няма универсална реклама

Настрадин Ходжа отишъл на пазара да продава кравата си. Развеждал я насам-натам никой не дошъл да се пазари. Накрая срещнал един приятел.
-Какво? Кравата ли продаваш? - попитал той.
-От сутринта я развеждам из пазара и я хваля, а никой даже не я поглежда - оплакал се Настрадин.
-Сега ще оправим работата - засмял се приятелят му и се провикнал: - Стелна крава, стелна, в шестия месец.
Веднага се намерил купувач, който броил добра сума пари за кравата. Настрадин благодарил на приятеля си, пъхнал парите в кесията и радостен тръгнал към къщи.
Там го чакала друга радост. У тях били дошли свахи.
-Постой долу - помолила го жена му. - Аз ще им покажа дъщеря ни, ще я похваля каква е изкусница. Дано им се хареса и и намерим добър мъж!
-Не, - казал Настрадин - по-добре аз да вляза при тях. Вече знам как се хвали стоката. Само да си отворя устата и ще изпаднат във възторг!
"Може пък наистина да знае" - помислила си жената. Влязла при свахите и им рекла:
-Уважаеми, закрийте лицата си. Сега с вас ще говори самият стопанин.
След нея влязъл и Настрадин.
-Жени, какво има толкова да се приказва! - възкликнал той. - С две думи - породиста девица, бременна в шестия месец!
Свахите се спогледали и се втурнали през вратата навън.




четвъртък, 29 март 2012 г.

Професионални качества и кариера

В началото на ХI век султан Махмуд Газнави нападнал и превзел Хорезм. Връщайки се в Газна, решил да вземе със себе си великите учени , в това число и Абу Райхан Бируни.
Често пъти султанът принуждавал Абу Райхан да върши неща, които не одобрява. Като виден астроном Бируни бил противник на астрологията, но султанът го карал да прави предсказания.
Веднъж Махмуд седял в павилион с четири врати на покрива на двореца.
-Предскажи през коя от вратите ще изляза! - заповядал той на Абу Райхан.
Ученият въздъхнал, помолил за астролабия и се захванал за работа. Написал предсказанието на едно листче и го подал на султана. Той го взел и преди да го отвори, заповядал в източната стена да пробият нова врата, през която и излязъл. След това разгърнал листа, за да прочете предсказанието на Абу Райхан. Там пишело: "Няма да излезе през нито една от тези четири врати. Ще заповяда да избият нова врата в източната стена и ще излезе през нея." Султанът, който видимо си търсел повод да се разправи с учения, се вбесил и заповядал да го хвърлят от покрива. Това било изпълнено, но Абу Рейхан паднал на тента, опъната от някой от ниските етажи на двореца, търкулнал се по нея и меко се приземил на земята. После станало ясно, че той предвидил даже и това, било написано по-надолу в бележката. Султанът просто излязъл от кожата си и заповядал да заточат Бируни в крепостта Газна.
Абу Райхан прекарал шест месеца в заточение. През това време никой не посмял да напомни на султан Махмуд за него. Великият ходжа Ахмед Хасан Мейманди през цялото време търсел удобен случай да ходатайства за Абу Райхан. Най-сетне дошъл ден, в който по време на лов султанът бил в добро разположение на духа. Ходжата подхванал разговор за астрологията и накрая въздъхнал:
-Нещастният Абу Райхан! Направи две прекрасни предсказания, а вместо халат и почетно място, получи окови и килия!
Махмуд се усмихнал:
-Ходжата разбира, че аз и сам знам това. Казват, че на този човек няма равен в света, освен може би Али ибн Сина. Само че неговите предсказания са в разрез с моите желания!

из "Мъдреците на Изтока", А. Ебрахими Торкаман, ДГУ, 2009

Та в заключение, професионалните качества и кариерата не са в правопропорционална зависимост по подразбиране. :)

вторник, 27 март 2012 г.

Мотивация чрез сексуална ориентация

В централата на една международна компания, решили да повишат имиджа и чрез публична демонстрация на толерантност в духа на съвременните тенденции. Решили да организират гей-фестивал за представителите на всички офиси.
В един местен клон пристигнало нареждане да изпратят трима представители за фестивала. Ръководството се събрало да реши как да избере такива, защото доброволци нямало. Мислили, мислили и решили да изпратят мениджърите на отделите с най-ниска ефективност. Резултатът бил зашеметяващ - за краткото време до фестивала продуктивността скочила с над 100%. Така и най-добрите отличили, и представители за фестивала избрали. А вие - премии, обучения, кариерен ръст, химни на компанията ...


петък, 23 март 2012 г.

Завод (една все още обратна приказка за МЛМ)

Това била най-обикновена страна, където слънцето изгрявало сутрин, а вечер родителите слагали децата си да спят с помощта на полицейски палки и електронни радиоуправляеми бавачки. Страна, където девойките се омъжвали веднага и винаги за щастливи, гладко избръснати и костюмирани мъже. Това била обикновена страна, където цялата работа се вършела от роботи, а нормалните хора се занимавали с мрежов маркетинг. И само шепа нещастници все още работела в последния Завод за сглобяване на корейски снегорини и в закрития институт за секретни разработки.
По целия град били разлепени обяви за вакантни места в завода, примерно със следното съдържание: "Допълнителен доход в свободното от МЛМ време на тел. 222-22-22" или "Изменете живота си към по-добро! Очистете организма си от снега! Тел. 333-33-33 " Работата в завода се ползвала с лоша репутация и жителите на града заобикаляли обявите отдалеч.
Наум Лястовичкин работел в завода отдавна, от двадесетина години. В завода пристигнал от солидна, мултилевъл организация, за която си спомнял с втрисане. Приятелите често го съветвали да се върне към нормалния живот, но той неизменно започвал да мърмори за свободата, която му дава Завода и за новия стил на живот, който придобил. Ставал рано, в шест, разбърквал лепилото и тръгвал да разлепя обяви из центъра. Два пъти го ловила Зелената Полиция, веднъж даже го глобили. Оттогава винаги излизал със ски, за да го вземат за спортист. Прибирал се у дома след 10 и сядал на телефона да отговаря на обаждания.
Най-често звънели сътрудници на Института, за да го вербуват за себе си. Заводските служители мразели институтските, защото примамвали хората им и трябва да се отбележи, че чувствата им били взаимни.
Лястовичкин бързо и гладко изричал заучения текст, стараел се да отбие въпросите и записвал обажданията в старичък некирилизиран нотбук. Обикновено разговорът протичал в този дух:
-Ало! Обаждам се по обявата. Кажете, това случайно да не е работа в Завода?
-Имаме много различни варианти. Заповядайте утре на събеседване на адрес ...
-Все пак не става ли въпрос за Завода?
-Вижте, аз съм само секретар. Не разполагам с пълна информация.
-Значи Завода! Вече бях при вас на презентация. Няма да се занимавам с такава гадост! Заводът е забранена финансова схема. Там печелят само тези, които са на върха. И въобще сте едни мошеници!
Следвал гаден кикот и трясвали слушалката. От такива разговори Лястовичкин го заболявала главата. След тях той псувал, избърсвал праха от висящия над камината портрет на основателя на Завода. "Главното е да не се пречупиш и да не си тръгнеш - спомнял си той думите на началниците. - В такъв случай неизбежно някой ден ще те забележат и ще се издигнеш." Наум свято вярвял в издигането и всеки ден четял внимателно заповедите, окачени на заводското табло. "Някой ден и на мен ще ми провърви" - въздишал той.
В 12.00 изяждал оставения от сестра му обяд и се отправял на същинската работа в завода. Жена му го напуснала преди няколко години след кратък ултиматум - Завода или аз. "Върни се към МЛМ и нормалния живот" - увещавала го тя. А Наум започвал да и говори за някакви перспективи и как само силните добиват успех в живота. Но тя не пожелала да слуша нищо. "Значи така и трябва" - казал си Лястовичкин и се захванал още по-упорито за работа.
Работел до пълна изнемога. Към 19.00 припадал до струга, а приятелите му го отнасяли на презентацията. Там той разказвал колко е щастлив да работи в Завода и колко забележителни началници имат. Няколко пъти го ангажирали да говори на тема "продукция" и той, задъхвайки се от възторг, запознал слушателите с невероятните снегорини и уникалните корейски детайли, от които ги сглобяват. После излизал началника и разкривал същността на важната мисия, която Завода изпълнява, а именно да освободи хората от снега. На срещите присъствали  и други кадри на Завода - смели и упорити хора с измъчени, добри лица. Наум се чувствал добре редом с тях.
Той бил щастлив.

Антон Агафонов

вторник, 20 март 2012 г.

Бялото врабче

Имало някога един фермер. Работите му въобще не вървели на добре. Фермата западала, натрупали се дългове, а той изпаднал в пълно отчаяние. И тогава някой му разказал за бялото врабче. То носело щастие и късмет на онзи, който го видел. Но това можело да се случи само на зазоряване, когато първите слънчеви лъчи се покажат на хоризонта.
На следващото утро фермерът бил навън още преди пукването на зората. Ден след ден, цели месеци излизал по тъмно в очакване да зърне врабчето, което да му донесе жадувания късмет, но така и не се случило. За сметка на това при ранните си разходки фермерът забелязал куп неща, които се нуждаели от вниманието и грижата му, и ги вършел още преди закуска. Скоро работите във фермата потръгнали и тя разцъфтяла.

Понякога и в преследване на илюзорното човек трупа полезен опит и умения. :)

историята е от "Лунната долина" на Джек Лондон

понеделник, 19 март 2012 г.

Кога е пролет?

Слушам песента на птиците и отпивам топли глътки слънце. Отивам към склада за строителни материали, но душата ми пее.
-Кога е пролет? - питам чистачката на улицата пред склада.
-О! - поглежда ме тя и повдига към мен метлата: - Когато ни сменят инструментите - вземат ни греблата за сняг и ни дадат метли и лопати.
Засмивам се и влизам.
-Кога е пролет? - питам мениджъра, който делово се разпорежда вътре.
-Когато - хитро ме поглежда той - изтече първото тримесечие, пресметнат печалбите и разпределят бонусите. Като взема бонуса си за зимата, значи е дошла пролетта ... Извинете!
Телефонът му звъни. Той вдига и се отдалечава.
-Кога е пролет? - питам продавача, който чака в готовност да чуе за какво съм дошла.
-Когато хората започнат да мислят активно за строителство, ремонт и освежаване на жилищата, разбира се! - смее се той.

А при вас? Кога е пролет? :)


събота, 10 март 2012 г.

Жена му го запопила

Влади тая сутрин е писал за професионализма и аматьорството. Аз да кажа за ценза и квалификацията. Вчера, като ми попадна тая приказка, съм се смяла с глас, въпреки че по-скоро е за рев. Нашите по министерствата все жените им са ги попили.

Един мъж и една жена били сетни сиромаси. Чуди ли се какво да направят, че да си изкарват хляба. И на жената един ден и дошла идея. Отишла на пазара и купила на мъжа си расо и килимявка. Завела го в едно село, където нямали поп, и го цанила за такъв, макар че не знаел даже да чете. Така селото се сдобило с поп и попадия, а за тях почнало такова добруване, каквото не знаели дотогава.
Един ден владиката дошъл да посети миряните, да види как поминават без поп. Заръчал всички да се съберат в църквата. Каквото имат родено, да донесат в църквата да им го кръсти, да отслужи литургия за умрелите и да ги причести.
-Колкото за църквата, ще дойдем, свети владико - рекли хората. - Но за родени, умрели и причестяване, попът ни я върши тая работа.
Почудил се владиката откъде са си взели поп. Заръчал да го извикат. Дошъл попът, поклонил се и му целунал ръка.
-Откъде си, бре попе? - попитал владиката. - И кой те е запопил?
-От това и това село съм, свети владико. Жена ми ме запопи.
Владиката съвсем се видял в чудо, как така жена му го запопила. Заръчал да извикат и нея.
-Вярно ли е това, що казва мъжа ти, че ти си го запопила, пък той не знае книга?
-Вярно е - отвърнала жената.
-Е, как може така? - разлютил се владиката.
-Мъж ми е, свети владико, затова мога да го направя поп. Ако искам, и владика ще го направя.
Владиката съвсем онемял от тия приказки и си рекъл наум: "В едно село слепи, един с едно око ги води".

народна приказка


сряда, 7 март 2012 г.

Ден година храни

В някои сектори е така :)



понеделник, 5 март 2012 г.

Професионализмът на уредите

Професионален фотограф бил поканен на светска вечеря по частен повод. Решил да извлече дивиденти и да спечели потенциални клиенти. Затова взел със себе си някои от най-хубавите си снимки. След вечерята поканил домакинята да ги разгледа.
-О, какви прекрасни фотографии! - възкликнала очарована тя. - Сигурно имате страхотен апарат!
Фотографът премълчал. Но на сбогуване се обърнал с благодарности към домакинята:
-Прекрасна вечеря, госпожо! Сигурно имате страхотни тенджери!

Ей така и вкъщи. Дълго време се изтезавах с печка, на която през седмица гореше по някой реотан, а през останалото време работеше както си иска. Имам петтомна дисертация на тема "Как да сготвим прилично ядене в скапана печка". Естествено, имаше и неуспешни експерименти и тогава аз не бях сготвила както трябва. Миналият месец това чудо на техниката и домашните ремонти реши да си устрои празнични фойерверки по никое време и се видях окончателно принудена да купя нова. По-добре не ме питайте каква, важното е, че е нова. И сега печката готвела много хубаво. Бре, да и се не види! :D